„Днешният ден е особено важен за усилията ни да повишим безопасността на храните в Европейския съюз", заяви комисарят по здравеопазването и защитата на потребителите Джон Дали. „Приемането на двата регламента за добавките ще даде по-големи възможности и на гражданите, и на промишлеността, защото всички заинтересовани вече ще могат по-лесно да установяват точно кои добавки са разрешени в различните храни", допълни той. „Казано накратко - ще имаме по-добре информирани граждани и същевременно хранителна промишленост на Съюза, която разполага с необходимите инструменти, за да предлага иновативни и безопасни продукти", посочи в заключение Дали.

С двата регламента се създават два нови списъка. Първият се отнася до добавките в храните. Той ще започне да се прилага от юни 2013 г. Списъкът ще позволи на потребителите, стопанските субекти в хранителната промишленост и на контролните органи лесно да установяват кои добавки са разрешени за конкретна храна.

Вторият списък касае добавките в съставките на храните, като други добавки, ензими, ароматизанти и хранителни вещества. Той ще започне да се прилага 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС.

Прозрачността ще бъде сред основните ползи от новото законодателство. Отсега нататък разрешените употреби на добавките ще бъдат изредени по категориите храни, към които могат да добавят. Комисията счита, че това е важно подобрение спрямо старите списъци, които бяха разпръснати в няколко приложения на три различни директиви.

От новите списъци веднага става ясно, че при някои категории храни разрешените добавки са изключително малко или такива изобщо няма. Такива категории са например неароматизираното кисело мляко, маслото, компотите, макаронените изделия, обикновеният хляб, пчелният мед, водата и плодовите сокове.

При други категории - обикновено тези, в които са храните с голяма степен на преработка - например захарните изделия, снаксовете, сосовете и ароматизираните напитки, са разрешени многобройни добавки.

От своя страна списъкът на добавките, които могат да бъдат добавяни към други добавки, ензими, ароматизанти и хранителни вещества, ще гарантира допълнително, че излагането на добавки чрез тези съставки остава ограничено.

Освен че създава двата списъка, новото законодателство предвижда и:

• добре дефинирани условия кога в храните могат да се използват добавки
• категоризация на храните, при която добавките са изредени ясно по категории храни, към които могат да бъдат добавяни
• програма за цялостна нова оценка на безопасността на всички разрешени добавки
• ясни насоки и указания за заявителите на нови употреби на добавки в храните.

През март 2010 г. Комисията прие програма за нова оценка на всички разрешени добавки в храните. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) трябва да направи нова оценка на всички добавки до 2020 г. Приоритетите при новата оценка се определят въз основа на това кога за последен път е била оценявана дадена добавка, наличието на нови научни данни, доколко активно се използва добавката и степента, в която хората са изложени на нея.

Оцветителите са на първо място в списъка на приоритетите. Седемнадесет от тях вече са преминали повторни оценки. За три от тях Комисията вече предложи ревизирани количества на употреба. Според оценките на ЕОБХ степента, в която потребителите са изложени на тези добавки, потенциално би могла да бъде прекомерно висока за някои групи потребители.

Поради появата на нова научна информация на подсладителя аспартам беше даден по-голям приоритет - той ще бъде повторно оценен до септември 2012 г.

През март 2011 г. Комисията прие мярка, с която конкретизира какви данни са необходими за разрешаването на нова употреба на дадена добавка. Изискват се токсикологични данни за оценката на риска и данни, които показват, че употребата на добавката е технологично обоснована, може да донесе ползи на потребителя и няма да бъде подвеждаща.

За да подпомогне подготовката на бъдещите заявители, Комисията разработи практически наръчник, който е достъпен в интернет:

http://ec.europa.eu/food/food/fAEF/authorisation_application_en.htm

С негова помощ заявителите ще могат да подават пълни информационни пакети, които да могат ефективно да се обработват. Комисията е убедена, че така ще може да насърчи отговорните иновации в хранителната промишленост.

Пример за такъв иновативен продукт е естественият подсладител стевиол гликозиди, който се извлича от растението Stevia ribaudiana. Днес Комисията прие и регламент, с който разрешава употребата му в няколко категории храни.

От ЕОБХ беше поискано да оцени безопасността на веществото. ЕОБХ заключи, че подсладителят не е канцерогенен, генотоксичен и не е свързан с репродуктивна токсичност или токсичност за развиващия се организъм. Той определи допустим дневен прием (ДДП) от 4 mg на килограм телесно тегло на ден. Консервативните оценки за експозицията на стевиол гликозиди при възрастните и при децата разкриха обаче вероятност при предложените максимални количества на употреба ДДП да бъде превишен.

За да се гарантира, че излагането на веществото е безопасно за потребителя, употребите и количествата на употреба, за които бе подадено заявлението, трябваше да бъдат ревизирани. Приетият в понеделник регламент отразява резултата от този процес.