Във физиката има основен принцип, който гласи, че "на всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие". Можем да се замислим върху тази природна закономерност и да я наложим като модел за сравнение спрямо текущата организация на обществото ни днес, в двадесет и първи век. Съвсем спокойно и непредубедено ще достигнем до ключови заключения. Истината е, че за всяко препятствие, за всеки проблем има решение. Въпросът е дали имаме достатъчно воля, познания, съвест и морал да гледаме в бъдещето и да го нарисуваме още от сега така, че когато бъдещето стане минало, картината действително да е прекрасна.

Подобни къде философски, къде разсъждения на реалист могат спокойно да се отнесат към всеки отделен социален и политически модел. Общата селскостопанска политика не прави изключение. Днес, ние, младите хора на България смело можем да наречем себе си образно казано "децата на града". Ние, „младите”, не познаваме проблематиката на "българското село", не разбираме облагите и възможностите, които се откриват пред всеки потърсил спокойствието сред природата и възможността за инвестиции и изграждане на стабилен бизнес и контакти в глобални мащаби. От другата страна на гражданското общество стоят хората, които се предполага, че трябва да знаят, да могат и да спомагат за изграждането на дългосрочни и добри политики. Двете „страни на монетата”, непрекъснато противостоят една на друга, но сякаш в днешно време нито едната не е градивен коректив на другата.

Общата селскостопанска политика има нужда от конкретни действия - по-малко изписани идеи и повече действие, изразяващо се в повече информираност и заинтересованост на хората. Почти винаги в природата действа закономерността, че е по-добре да вършиш, отколкото само да мислиш и да бездействаш.

На първо място следва да се определят приоритетите за развитие в рамките на определен период от време, но съвместно, както от експерти, така и от обикновените хора, които нямат представа каква е проблематиката на селското стопанство, но от които хора после ще се очаква да печелят проекти и да градят и доразвиват този отрасъл.

На следващо място, набелязаните приоритетни задачи следва да бъдат изпълнени, но не частично и само като статистика. Дейността не бива просто да бъде отчитана формално и документално чрез определени графики и социологически проучвания. Каквото правим приживе отеква във вечността и това не е просто философска сентенция. След нас на бял свят ще дойдат децата ни, а от нас зависи да им оставим добро наследство и основа, върху която да надграждат. Обществото, било в България, било в Европа трябва да обърне сериозно внимание на селскостопанската политика и да участва активно в това направление, като непрекъснато се сблъсква с трудностите на практика и спомага за изграждането на добри и работещи бъдещи алтернативи.

Смело могат да бъдат назовани ключовите бъдещи направления пред общата селскостопанска политика:

• непрекъснато и разнообразно разпространяване на информация в достъпен вид и тематика ориентирана към проблемите и развитието на селското стопанство. Този информационен ресурс следва да достигне до възможно най-широк брой хора с различен социален статус и образование. Все повече хора следва да „открият” селското стопанство;
• демонстриране на успехите на хората занимаващи се със селско стопанство - било в производството, било в селския туризъм;
• развиване на природосъобразни и съвременни технологични методи и средства за модерно растениевъдство и животновъдство;
• изграждане на съвременна инфраструктура;
• приемане на нови европейски регламенти и директиви, които ясно и категорично да се прилагат от всяка държава членка, защото само правото като наука за доброто и справедливото може да закрепи реда и просперитета в обществото. Естествено всичко зависи и от нас хората - дали ще спазваме реда, за да живеем по-добре или просто ще се носим по течението на собствения си характер или гледни точки.

Твърдим, че хората сме интелигентни същества. Летим в Космоса, но в същото време имаме много да свършим долу на Земята. Селското стопанство е част от важните ни приоритети, които все още трябва да бъдат доразвивани и насочвани в правилната посока.

Това, което ни остава е да гледаме в бъдещето и да се надяваме, че днес ще допуснем възможно по-малко грешки, които да се отразят утре.