Инструменти на ОСП
Професионалистите използват инструменти - те са нужни, за да може всеки да свърши своята работа. За да подкрепи земеделските производители в Европейския съюз, Общата селскостопанска политика също използва своите "инструменти". Ако си представим, че ОСП е много голяма сграда, то тя има за основи два стълба. Единият стълб са преките плащания и пазарната подкрепа за производителите, а другият - политиката за развитие на селските райони. Сега ще разгледаме по-подробно тази "постройка".
Първи стълб на ОСП - директни плащания
Новите страни-членки (включително България), имаха възможност да изберат един от два варианта: Схема за единно плащане на площ и Регионална схема за единно плащане.
България избира първата възможност. При нея, общата сума на директните плащания за страната се разделя на използваната земеделска площ (обработваема земя, пасища, площи за многогодишните култури и семейни градини) и така се получава размерът на помощта за хектар в евро. Земеделските стопани могат сами да решат какво да произвеждат, като са сигурни, че ще получат същия размер на помощта без значение каква култура са избрали. Така те могат да преценят какво се търси на пазара и да отглеждат именно това.
Освен единното плащане земеделските производители могат да получават и други специални схеми за помощ, свързани с площта на културата или продукцията. Специални помощи има за отглеждането на твърда пшеница, протеинови култури, ориз, черупкови плодове, енергийни култури, картофи за нишесте, млечни продукти, семена, памук, тютюн, маслинови горички, зърнено-бобови култури.
Земеделските производители получават преки плащания, ако спазват определени норми в областта на общественото здраве, здравето на животните и растенията, околната среда и хуманното отношение към животните, както и ако поддържат земите си в добро състояние. Ако даден производител не съблюдава тези условия, директните плащания, на които има право, ще бъдат намалени или напълно прекратени за годината, за която са установени нередности. Държавите следят за това да няма значително намаляване на дела на постоянните пасища в общата земеделска площ.
Втори стълб на ОСП - политика за развитие на селските райони
Средствата за развитие на селските райони се увеличават, въвеждат се нови мерки за повишаване качеството на продуктите, за хуманно отношение към животните и подпомагане на фермерите. Това не е изненада. 91% от територията на ЕС е заета от селски райони. В тях живее над 56 % от населението на 27-те страни от Европейския съюз.
На теория, всяка страна-членка може да определя и да прилага своята политика за развитие на селските райони сама. Това обаче няма да донесе най-добрите резултати.
Не всички страни в ЕС биха могли да си позволят политиката, от която имат нужда. Освен това много въпроси, свързани с развитието на селските райони, нямат ясни национални граници (например замърсяването лесно прекосява граници).
Затова ЕС има обща политика за развитие на селските райони. Но отделните страни и региони запазват голяма част от контрола над политиката. Парите за политиката идват отчасти от централния бюджет на ЕС и отчасти - от бюджетите на страните-членки.
Ето някои неща, за които се предоставя помощ в селските райони:
- Обучение в нови земеделски технологии и селски занаяти
- Подпомагане на младите земеделски производители да създадат земеделски стопанства
- Модернизиране на сградите и машините в земеделските стопанства
- Подпомагане на земеделските производители да покрият стандартите на ЕС, например в областта на околната среда, хуманното отношение към животните и опазването на общественото здраве
- Помощ за създаване на хранително-преработвателни съоръжения в земеделското стопанство
- Повишаване качеството на продуктите и пускане на качествени продукти на пазара
- Подпомагане на земеделието в планинските райони и други труднодостъпни места
- Обновяване на селата и селските съоръжения
- Насърчаване на туризма
- Опазване и съхраняване на селското наследство
- Мерки за подобряване на околната среда
- Стратегии за развитие, прилагани от местни инициативни групи.
Част от парите задължително трябва да подкрепят проекти, основани на подхода "Leader". При него се изпълняват проекти, създадени и изпълнени от местни партньори. Така се решават конкретни местни проблеми. Всяка страна-членка трябва да изработи програма за развитие на селските райони, която уточнява какви средства ще бъдат похарчени за отделните дейности в периода 2007-2013 г.