Всяка година, в последните събота и неделя на месец август, хората от родопското село Смилян организират конкурса „Мис Крава”. Този конкурс е в чест на кравите и вкусното и хранително мляко, което те дават. Празнично облечени в носии, жителите на селото извеждат най-млекодайните и най-красивите крави, накичени с цветя, шарени мъниста и медни звънчета, за да участват в конкурса „Мис Крава”.

В продължение на два дни всяка крава бива оглеждана и оценявана по различни показатели, сред които: дали има красиво извити рога, дали има правилна походка, дали млякото й е достатъчно, колко е вкусно и хранително… и още куп други. Кравата събрала най-много точки по всички показатели, печели титлата „Мис Крава” за годината. В продължение на тези два дни селото се оглася от родопски песни и хора, смях и веселие. Гостите се гощават с вкусни родопски специалитети (в това число и с прочутия смилянски боб), а музиканти от различни крайчета на Родопите идват да озвучат събитието.

И като всеки конкурс и тук има предвидена награда. За отличеното животинче, наградата е грамота и няколко чувала зоб. Собственика на добичето-победител получава парична награда над 200 лева и разни приспособления за доене на крави.

В село Могилица има подобен конкурс „Мис Родопска крава”. Основен показател, който наблюдава журито на този конкурс, е породата. При оценката на конкурентките се следи дали са типичен представител на породата Българско родопско говедо. Победителките и техните стопани се поощряват с парични награди и фураж.

Любопитното е, че и в Горен Египет е имало подобен празник. От шест провинции са дошли хиляди крави, но само една е била избрана. Кравата-победителка или Кравата-чудо е имала всичко нужно и е била изпълнила всички египетски показатели. Победителката е получила златен медал, а собственикът и - 200 кг. фураж. Би трябвало да е обратното, но аз съм сигурна, че след награждаването са си разменили наградите.

Тези празници показват, че хората обичат кравите си и гледат на тях не само като средство за препитание. В Смилян например като ви разказват за празника – такива пламъчета им блестят в очите, все едно говорят за девойката, спечелила титла, конкурирайки се с останалите девойки от България. Интересни са тези традиции. За съжаление обаче в последно време става все по-трудно да се намери достойна крава. Животните са почти на изчезване. А там където все пак има крави, е изключително трудно да се отглеждат, да не говорим да се охранват или обгрижват.

Проблемите, които хората там споделят са няколко:

• прекалено възрастни са хората, които отглеждат животни и вече са почти на изчезване;
• машините, които биха могли да са в помощ на хората, са скъпи за малките стопанства или стопаните не намират смисъл от подобна покупка гледайки напред във времето;
• безпаричието – отразява се и върху отглеждането на кравите, няма храна, няма и условия за гледането им.

Преди десетина години в село Могилица е имало около 350 дойни крави. Миналата година са били 47, а сега - са само 30. Почти на изчезване – и хората и кравите в селата.

Все още не можем да видим перспективите. В една ферма в САЩ има център за рехабилитация на кравите. Там всяка крава си има собствен масажист, доячка и човек, който да ги храни и пои. Там хората знаят, че близането на кравата лекува плешивостта и плешивите хора дават луди пари, за да се излекуват. Може би трябва да помислим за всички добри страни в отглеждането на кравите. Ако се поровим, може би ще намерим и други интересни факти. Само трябва да умеем да търсим перспективите.