Много са случаите на животни и растения, пренесени в среда, която не е естественото им местообитание и които се размножават впоследствие толкова бързо, че се превръщат в заплаха за биологичното разнообразие. Някои отначало „чуждоземни“ видове като доматите или картофите са били пренесени в миналото без каквито и да са проблеми, съобщава Рапид. Много други видове обаче, включително канадската гъска, американската жаба бик, японската пача трева и морските водорасли Caulerpa сега се разпространяват в нашата среда, застрашават местната флора и фауна и причиняват значителни щети на екосистемите и биоразнообразието. Такива случаи на „инвазивни чужди видове“ могат да застрашат и общественото здраве, да навредят на посевите и животновъдството и да се отразят сериозно на икономиката. Европейската комисия обмисля начини за справяне с този проблем, включително със специално предназначен законодателен инструмент, и събира мнения чрез онлайн консултация относно начините за справяне с този проблем по най-ефективен начин. Резултатите от консултацията ще залегнат в предложение по-късно тази година.

Комисарят по околната среда Янез Поточник заяви: „Щетите, причинени от инвазивни видове върху нашите природни богатства, се оценяват на близо 12 млрд. EUR годишно. Настъпил е моментът да намерим ефективна политика за противодействие на тази нарастваща заплаха“.

Към днешна дата в европейската екосфера са открити над 11 000 чужди видове и между 10 и 15% от тях са се превърнали в инвазивни. Съществуващите мерки за защита срещу навлизането им на наша територия и разпространението им са фрагментарни и недостатъчни за постигането на значително намаляване на риска. Ето защо Европейската комисия се опитва да компенсира това с подход, основаващ се на три главни стълба, в съответствие с подхода, предложен от Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие: преди всичко — превенция; като следваща стъпка — ранно откриване и бърза реакция и като последно възможно средство — унищожаване или управление на присъствието им с оглед свеждане до минимум на отрицателните последици.

Онлайн допитването цели събиране на възгледи за това как да се адаптира този подход към конкретните реалности и обхваща въпроси като възможните ограничения на търговията, схемите за етикетиране, механизмите за наблюдение, мерките за унищожаване и тези за възстановяване на пострадалите екосистеми. Допитването приканва заинтересованите страни, включително отделни граждани, представители на индустрията и потребителите, групи по интереси, НПО и национални власти да представят своето мнение до 12 април 2012 г.