Общата селскостопанска политика (ОСП) се състои от група правила и механизми, които регулират производството, търговията и преработката на земеделски продукти в Европейския съюз, като се обръща повишено внимание на развитието на селските райони. ОСП е една от най-важните политики на ЕС. Това се дължи на високия й дял в бюджета на ЕС - почти 50%, а също така и на големия брой хора и обширната територия, които са пряко засегнати от нея. Значението на ОСП се определя и от факта, че тя е пряко свързана с Общия пазар и Европейския валутен съюз, които представляват два ключови елемента от постигането на Европейската интеграция. Днес ОСП е обект на реформи, целящи нейното пазарно ориентиране и утвърждаване на прилагането на устойчиви методи на земеделие, опазващи околната среда и ландшафта и насочени към подобряване на качеството и безопасността на храните.

Общата селскостопанска политика на ЕС, съкратено ОСП – (Common Agricultural Policy, CAP) е една от първите и най-сложни политики на Европейския съюз. ОСП води началото си от държавите-основателки на Европейските общности в Западна Европа през 50-те години на ХХ в., когато обществата преживяват пораженията от войните, земеделието е парализирано, а снабдяването с храна не може да бъде осигурено. Селското стопанство е стратегически отрасъл от икономиката и социална значимост и има дълбоки традиции. Освен производството на хранителни продукти, селското стопанство допринася и за развитието на икономиката в селските райони, опазване на околната среда и съхраняване на биологичното разнообразие. В условията на силното демографско развитие в световен мащаб и създалата се криза с храните, в условията на все по – ясно изразени климатични промени, е необходим един стратегически подход, който да допринася за развитието на модерно и конкурентно селско стопанство, със своите уникални продукти, да заеме сериозно място не само на европейския, но и на международния пазар. Необходима е активна селскостопанска политика, която да спомогне за запазване и развитие на селското стопанство като жизнеспособен сектор една активна политика гарантираща справедливи доходи на земеделските производители, които да им позволяват да водят нормален живот и да инвестират в бъдещото развитие на своята дейност.Общата селскостопанска политика е една от основните политики на Европейския съюз, тъй, като близо 80% от територията на Европа попадат в селските райони. Тази политика е претърпяла много изменения поради факта, че първоначално беше ориентирана към производство на земеделска продукция, в следствие на което се достигна да презасищане с такава продукция и се получиха " планини от месо и зърно", и "реки от мляко".

Днес ОСП се изразява повече в други основни мерки, намерили отражение в Програмата за развитие на селските райони, като тя цели съживяване на тези райони не само икономически, но и социално. Това подсказват и четирите основи на програмата за развитие на селските райони, но големия проблем според мен е, че в тези райони няма достатъчно население в трудоспособна възраст и основното което трябва да се предприеме, като действие в бъдеще е: Задържане и мотивиране на младите семейства да останат, да живеят и работят в тези райони. Всички младежи, в това число и аз, предпочитаме да търсим своята реализация в големия град, там където има работа и по-динамичен начин на живот, а всъщност богатството на селските райони се крие именно в спокойния начин на живот, сред тишината и зеленината на природата. Според мен в бъдеще трябва да се заложат повече средства по ос 3 на програмата за развитие на селските райони, средства с които да се осигури развитие на по-нетрадиционни дейности, като развитие на селски туризъм, създаване на микро и малки предприятия в областта на дърводобива, преработката на дървесина и произвеждането на мебели от нея. Много добър и успешен бизнес в селските райони е възраждането на някои занаяти, отглеждането на нетрадиционни селскостопански култури и животни, създаването на така наречените екологични ферми или развитие на дейности свързани с използването на нетрадиционни източници на енергия.

Ако бъдещето на селските райони зависи от мен, аз бих наблегнала най-вече на развитието на селски и екологичен туризъм с което мисля, че ще се привлекат повече финансови ресурси и хора в тези райони, ще се подобри инфраструктурата. Туризъм не може да се развива при лоша или липсваща инфраструктура. Бих заложила на развитието на едрото и средно фермерство. Многократно по-високи са добивите и икономите от мащаба, които може да си позволи един фермер, спрямо една замираща структура, каквато е земеделската кооперация.
Това, което бих се опитала да променя още е социалната политика към хората в селата. Бих мотивирала с финансови помощи младите семейства да останат да живеят в по-малките градове и по-големите села на България, защото това би могло да бъде разковничето за съществуване на тези териториални и географски обособени структурни единици. В противен случай развитие на селските райони не може да има, ако в тях няма хора в трудоспособна-активна възраст. Немислимо е да оставим само застаряващото население в тези райони, население, което е на прага на своя жизнен път, колкото и мъдри да са тези хора, в което не се съмнявам, те нямат физическата издръжливост и психическата нагласа да задействат развитие и да провокират промени, гарантиращи разцвет на селските общности. Поради тази причина за мен е най-важно първо да създадем условия за разумно съществуване и битуване на хората в тези райони и второ да ги мотивираме да останат в селските райони, чак след това можем да мислим за всички конкретни мерки по програмите на Европейски съюз.