ОСП за младите

Великденски козунак

21 януари 2012

Продукти:

1 кг. брашно (бяло);
300 гр. захар;
1 купче мая;
80 гр. масло;
250 гр. прясно мляко;
около 100 мл. олио;
5 бр. яйца за тестото и 2 бр. за намазване;
2 пак. ванилия;
лимонена или портокалова кора;
орехови ядки;
стафиди.

Начин на приготвяне:

Брашното се пресява и в него с ръка се оформя кладенче. Вътре се натрошва маята и постепенно се замесва с топло мляко. Млякото не трябва да е горещо, за да не се пресече маята. Сипва се една чаена лъжичка захар и се оставя да втаса 15 минути.

След това брашното се поръсва със сол и едно по едно се слагат яйцата. Слага се разтопеното масло. Сипва се захарта като се запазва около 30 гр., за да се поръси козунака преди печене.

Сместа се ароматизира с ванилия и настъргани лимонови/портокалови кори и се замесва, като се забърква само в една посока! Полученото гладко тесто се намазва с олио, покрива се с кухненска кърпа (бохча) и се оставя да втасва 20 минути. Стафидите се слагат в тестото.

Втасалото тесто се разделя на две топки. Едната се разделя на три части и всяка част се разточва.

Три от фитилите се сплитат на коцал (плитка) като се започва от средата самото сплитане. Слага се в намазана с олио тава и се оставя да втасва още 25-30 минути. Втасалите козунаци се намазват с разбито яйце (само жълтък) и се поръсват със захар. Пече се 25-30 минути в предварително загрята до температура 200 градуса фурна.

Приятен апетит!

История:

Имах прекрасно детство! Едни от най-хубавите ми спомени са свързани с родовите празници, които празнувахме всички заедно – баба, дядо, мама, татко, двете ми лели, мъжете им и разбира се, братовчедите ми. Всички деца бяхме общо пет и с нетърпение очаквахме да дойде Великден, тъй като обичахме духа на празника, а и любимите бабини козунаци. Огромно удоволствие бе да боядисваме яйца. Дори се състезавахме кой ще пристигне пръв на село, за да ги боядиса. Ох, колко сълзи са пролети по боядисването на яйцата! Беше страшна емоция! Но най-приятно за всички бе уханието на козунаците на баба Мика. Винаги ставаха едни и същи – с корава, лъскава горна коричка, сякаш посипани с хиляди миниатюрни диамантчета. Ухаеха на онзи уникален аромат на смесица от мляко, яйца, захар и лимонени кори. Ние (децата) бяхме толкова малки, че едвам изтръгвахме коравата повърхност с малките си и крехки пръстчета.

Веднъж, трябва да е било преди повече от 10 години, ние отново всички заедно празнувахме Великден заедно у къщата на баба Мика и дядо Райчо в с. Таваличево, Кюстендилско. Тъй като баба знаеше, че ако остави козунаците на показ, щяхме набързо да ги изядем и да не оставим за никого и затова тайно ги отнасяше на втория етаж на къщата. Всички от децата питаха къде са козунаците, но на родителите ни и през ума не им минаваше да ни ги дадат толкова рано преди да сме обядвали. Но като всички деца, ние бяхме много хитри и изобретателни. Тайно взехме ключа от втория етаж, нагоре по стълбите, та в стаята с козунаци! И какво да видиш – в мамината стая от детинство, на една голяма маса – три огромни тави с по три плетеници козунак. Очите ни изтекоха! Всички се завтекохме към масата и без да му мислим изядохме само вълшебната горна коричка със захар. Ядохме, ядохме и когато вече козунаците не приличаха на такива, а на оръфан от малки котета хляб, баба връхлетя в стаята. Зачудили се къде сме избягали, търсили ни и най-после баба се сетила да провери на втория етаж. Естествено, че бяхме там, та къде другаде! За наше учудване, не ни се караха много, даже ни се смяха.

- Та, толкова гладни ли бяхте, че не изчакахте агнето, а се нахвърлихте на козунаците?! - питаше баба.

- Да-а, ама агнето няма такава сладка снежна покривка върху себе си и не мирише на лимони! - обясняваше някой от нас.

Всички слязохме долу и помогнахме на баба да свали козунаците. Родителите ни бяха малко разочаровани, защото и те най-много обичаха горната коричка, но се задоволиха с останалото.

Избрах да разкажа тази история, защото я чувствам най-близка до сърцето си. Празниците и възможността да съм заедно с любимите си хора е безценен момент за мен. Надявам се с този спомен за детството да събудя спомените ви за незабравимите мигове, споделени с роднините и приятелите ви. В рода ми винаги се е отдавала особена почит на Великденските празници. Баба ми Миланка знае тази рецепта от майка си – Цветана. Когато човек се интересува от историята си, няма значение под каква форма ще търси информация – чрез рецепти, легенди, поговорки, снимки... Важното е да се запазят корените на българските традиции и с помощта им да съумеем да бъдем по-добри и толерантни граждани на света.

от Албина Гълъбова,
Софийски университет "Св. Климент Охридски"