Безопасност на храните: този термин се отнася до това, доколко е безопасна консумацията на дадена храна. Понякога "безопасност на храните" се бърка със „сигурност на храните", но второто се отнася до наличността на достатъчно храни и дали те са на достъпни цени.

Биологично земеделие представлява отглеждането на култури и животни без използване на синтетични вещества (като пестициди и изкуствени торове) или генетично модифицирани организми.

Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.

Биоенергията представлява енергията, произвеждана от биологични източници. Източниците на биоенергия могат да бъдат в твърдо (например дърва, слама), течно (например биодизел, биоетанол) или газообразно (метан) агрегатно състояние.

Земеделски производител: земеделският производител е физическо лице или група от физически лица, например сдружения, дружества и др., което упражнява селскостопанска дейност в дадено стопанство.

Лидер: Това е подход за мобилизиране и развитие на селските общности чрез „местни инициативни групи". Неговото предназначение е да подпомага хората, групите и предприятията в селските общности да разгледат потенциала на своя район и да насърчава прилагането на проекти и програми за устойчиво развитие. Лидер означава „Връзки между дейностите за развитие на икономиката на селските райони".

Най-отдалечени райони: това са някои острови и територии по периферията на Европейския съюз. Поради факта, че те са част от държава-членка, те също са част и от Европейския съюз. Има седем най-отдалечени района: Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника и Реюнион (френски отвъдморски департаменти), Канарските острови (Испания) и Азорските острови и Мадейра (Португалия).

Натура 2000 е политика на Европейската общност за защита на обекти с особена екологична стойност. В момента такива са около 25 000 обекта. Много от тях се намират в земеделски стопанства. Според тази политика, земеделските производители са длъжни да спазват някои практики за съхраняването на тези обекти. В замяна те получават финансово плащане, което да ги компенсира за пропуснатите ползи.Обща селскостопанска политика (ОСП) представлява набор от законодателни актове и практики, приети от Европейския съюз, за постигане на обща, единна политика в областта на селското стопанство. Целта е да се гарантира в дългосрочен план за поддържане на ролята на селското стопанство като основна движеща сила за жизнени селски райони.

Политика за развитие на селските райони: политиката за развитие на селските райони се стреми да запази жизнеността на селските райони, като помогне за балансираното им развитие. Селските райони обхващат 90 % от територията на Европейския съюз и в тях живее приблизително половината от неговото население. Политиката има три основни цели: повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския и на горския сектор, подобряване на околната среда и на селските райони, подобряване на качеството на живот в селските райони.

Хуманно отношение към животните: осигуряване на благосъстоянието на селскостопанските животни. Правилата на Европейския съюз предвиждат, че животните имат право на следните свободи: без глад и жажда, без неудобство, без болка, нараняване и болести, свобода да изразяват нормално поведение и без страх и страдание.