(Приготвян е още от моята пра- прабаба от с. Лепица, Плевенско и то без никакви изменения)

Необходими продукти:

За тестото:
500 кг брашно;
около 250 мл хладка вода;
мая, колкото кибритена кутийка;
1 чаена лъжица сол;
1 супена лъжица захар.
За плънката:
около 10 средно големи глави кромид лук (или 2 по-големи стръка праз лук);
2- 3 пресни или сухи чушки;
червен пипер;
чубрица;
магданоз;
сол.

По желание можете да добавите и други подправки - копър, джоджен, черен пипер, но напомням, че ще се отклоните от оригиналната някогашна рецепта.

Начин на приготвяне:

Замесете тесто като за пита, разделете го на 5 топки, като едната от тях да е по-голяма. Оставете ги да втасат.

Намажете си ръцете обилно с олио и започнете да разстилате с блажни ръце най-голямата топка върху наблажнена повърхност, след което я поставете в намазана с олио тава така, че краищата на тестото да излязат извън тавата (с краищата, които остават, накрая ще загърнете лучника).

Поставете част от плънката, която сте приготвили от нарязаните и изпържени кромид и чушки и омесени с подправките, накълцани на ситно. Разстелете хубаво плънката.

Повторете същата процедура със следващите разтеглени (а не разточени) топки тесто. След като поставите петата кора, хванете краищата на първата (най-долната и най-голямата) и загърнете лучника. Намажете го с олио, надупчете го на няколко места с вилица и го сложете да се пече в загрята на 180 градуса фурна докато хване приятен загар.

Извадете опечения вече лучник, намажете го с олио или го напръскайте с вода, завийте го добре с кърпа и го оставете да се „отвърне” (да омекне) малко.

Сервира се начупен на големи парчета, но аз го режа, защото така е по-красива гледката. Ако го начупите ще усетите уханието на лука, който ще пада топло, топло в ръцете ви, а вие ще облизвате дланите си…

История

Мама го меси отдавна и аз го помня още, когато бях в детската градина. Беше ми интересно как става това вкусно нещо и го научих.

Много хора не знаят какво е лучник, а други го бъркат, подведени от разни „ модерни подобрения” и твърдят, че в лучника се слага ориз, месо и какво ли още не…

Не, истинският и традиционен лучник е характерен за северозападна България и се прави от тестени кори, домашно омесени, и плънка, която се слага между тях, като тя се приготвя само от кромид или праз лук с добавка на малко чушки, а като подправки – червен пипер (ако чушките не са сухи), магданоз и чубрица.

Тестото е съвсем обикновено – брашно, мая, вода, сол и захар. Някога нашите баби не са слагали заквасена сметана в него, нито майонеза, да не говорим за топено сирене, с добавката на което чух, че някои го месят .

Всяка друга добавка, освен тези, излизат извън рецептата за истинския лучник – както за тестото, така и за плънката.
Ехаа, спомени, спомени…съхранили в себе си корените ми от село Лепица….

от Кристина Димитрова