Необходими продукти:

1 кг. брашно;
1 яйце;
1 с. л. оцет;
1 с. л. сол;
3 с. л. олио;
100 гр. царевично брашно;
200 гр. олио за поръсване върху всяка кора и намазване на тавата;
200 мл. хладка вода;
500 гр. сирене за плънка на корите;

За плънката:

1 четвърт зелка /кисело зеле/;
2 бр. яйца;
1 с. л. червен пипер;
3-4 стръка праз лук;
100 гр. сирене;
3-4 с. л. олио;
сол;

Начин на приготвяне:

Пресяваме брашното и му правим кладенче. Слагаме олиото, оцета, яйцето, солта и част от водата. Замесваме тестото с течната част от средата навън, като постепенно добавяме от водата. Месим тестото около 10 минути докато стане меко. Оставяме тестото да престои около 10 мин. и го нарязваме на 5 парчета (топки). Намазваме топките с олио и ги покриваме с кърпа.

През това време приготвяме плънката. Нарязваме на дребно зелето и праза, слагаме яйцата, червения пипер, натрошаваме сиренето и слагаме 3-4 с. л. олио и сол. Всичко това леко се запържва. Намазваме тавата с олио и слагаме плънката в центъра на тавата. Следва разточването на корите като всяка кора поръсваме с царевично брашно, за да не залепва на точилката. С първата кора покриваме плънката. Тя трябва да бъде един път по-голяма от диаметъра на тавата, за да може да „завие“ целия зелник накрая. Разточваме всяка кора, намазваме я с олио, натрошаваме сирене отгоре и я завиваме. Отстрани около покритата плънката увиваме останалите разточени кори. Когато тавата се изпълни с корите, започваме да „завиваме“ зелника с най-долната кора, като я оформяме като „плисе“ около покритата плънка. Напръскваме го с олио и натрошаваме сирене отгоре му. Зелникът е почти готов! Пече се във фурна за около 20 мин. на 180-200 градуса температура. Като се изпече се поръсва с вода и се задушава с кърпа.

История

Реших да разкажа тази рецепта, защото е много специална за мен. Знам я от покойната си баба Албина.

Когато с родителите ми живеехме на село с баба Бина, най-много обичах да се събуждам от миризмата на току-що изваден от фурната зелник. Сядахме всички около масата, баба слагаше зелника в средата и заедно с каната студена мътеница се гощавахме богато. Няма никога да забравя думите на баба си: „Лапайте като гъски, докато още е топъл!".

Когато баба ми е била малка, майка й правела зелник и с него успявала да нахрани всичките си 6 деца. Баба ми разказваше как гледала майка си и така се научила да прави зелник. Така и аз се научих – като наблюдавах внимателно баба си Албина, докато го приготвяше. Надявам се да събудя интереса у децата си и аз да им предам след време тази вълшебна рецепта. Не гарантирам, че тя е здравословна, нито пък, че съчетанието на топъл зелник със студена мътеница е полезно за зъбите, но пък спомените, които ми е дало това ястие, ще ги пазя в сърцето си винаги.

от Албина  Гълъбова,
Софийски университет "Св. Климент Охридски"