Основните въпроси, които се поставят са за размера на средствата, необходими за селско стопанство, както и дали ОСП трябва да се пренасочи основно към подпомагане на качеството на живот на хората, живеещи в селските райони, без те задължително да се занимават със земеделие. Сериозен проблем пред новите страни-членки, сред които и България, е разликата в размера на плащанията, получавани от селските стопани.
Поради нуждата от финансова реформа и съвместяването на различните национални интереси, през ноември 2010г. Европейската комисия публикува съобщение за „Общата селскостопанска политика към 2020 г. - посрещане на предизвикателствата на бъдещето, свързани с храните, природните ресурси и територията".
Документът очертава три варианта за бъдеща реформа. И в трите варианта Комисията предвижда запазване на настоящата система от два стълба (директни плащания и развитие на селските райони). Друг общ елемент е идеята, че бъдещата система за преки плащания не бива да се основава на минали периоди за оценка, а трябва да е обвързана с обективни критерии.
„Настоящата система предоставя различни правила за ЕС-15 и ЕС-12, което не може да продължи след 2013 г." настоя европейският комисар по земеделието и развитието на селските райони Дачиан Чолош. Необходими са също така по-обективни критерии за средствата за развитие на селските райони.
След обсъждане на тези идеи Комисията ще представи официални законодателни предложения в средата на 2011 г
Предложенията на ЕК са базирани на мненията, изразени в общественото обсъждане за бъдещето на ОСП. По-голямата част от участниците са определили три главни цели на ОСП:
• жизнеспособно производство на храни (осигуряване на безопасно и достатъчно снабдяване с храни при нарастващо глобално търсене, на икономическата криза и на много по-голямата нестабилност на пазара, с цел да се осигури сигурност на доставката на храни);
• устойчиво управление на природните ресурси и действия във връзка с климата (земеделските стопани често трябва да поставят свързаните с околната среда нужди пред икономическите съображения, но тези разходи не се възстановяват от пазара);
• запазване на териториалния баланс и на разнообразието на селските райони (земеделието остава основна икономическа и социална движеща сила в селските райони и важен фактор при поддържането на жизнена селска среда).
ЕК подчертава, че по отношение на преките плащания е важно преразпределянето, преструктурирането и по-доброто насочване на помощта чрез обективни и справедливи критерии, които са лесни за разбиране от данъкоплатците. Тези критерии трябва да бъдат както икономически, така и екологични, като помощта е по-добре насочвана към активните земеделски стопани.
В документа се очертават 3 варианта за бъдещата насока на ОСП, с цел да се отговори на тези основни предизвикателства:
1)преодоляване на най-неотложните за отстраняване недостатъци в рамките на ОСП чрез постепенни промени;
2) превръщане на ОСП в една по-екологична, по-справедлива, по-оптимална и по-ефективна политика;
3) прекратяване на подпомагането на доходите и пазарните мерки и фокусиране върху целите, свързани с околната среда и изменението на климата.
Предизвикателства пред реформата
В същото време Комисията и ЕС като цяло са изправени пред нови предизвикателства за промяната на ОСП, тъй като това ще бъде първата й реформа по действието на Лисабонския договор. С влизането му в сила през декември 2009 г. се възприема процедурата на съвместно вземане на решение по земеделската политика като „обикновена законодателна процедура" на ОСП в замяна на действащата процедура на консултация с Европейския парламент.
Европейският парламент и Съветът ще определят съвместно всички бюджетни разходи. Договорът дава възможност и националните парламенти да изпращат до председателите на Европейския парламент, Съвета и Комисията мотивирано становище за законите в областта на селското стопанство с принципа на субсидиарност.
За настоящия финансов период 2007-2013 г. средствата за ОСП са в размер на 293 млрд.евро от общо 862.4 милиарда евро, което се равнява на 1.045% от брутния национален продукт на ЕС на 25-те плюс България и Румъния. Директните плащания и пазарни мерки са с бюджет от 41 милиарда евро.
В края на октомври Комисията обяви: „Делът на ОСП в общия бюджет намалява устойчиво през последните години. Дори ако тенденцията продължи, селското стопанство все още ще представлява значителни публични инвестиции".
Франция, най-големият бенефициент на ОСП, Великобритания и Швеция, призоваха Комисията да съкрати бюджета на земеделската политика.
Европейският комисар по въпросите, свързани с бюджета и финансовото програмиране, Януш Левандовски заяви, че разходите за селскостопанската политика ще се свият с около една трета от бюджета. Това предполага намаляване от 20% до около 45 млрд. евро.
Повечето прогнозират, че ЕК ще предложи от 10 до 20% съкращение на средствата за Общата селскостопанска политика.
България и реформата на ОСП
През ноември министрите от Вишеградската четворка и България и Румъния подписаха съвместна декларация за реформата на Общата селскостопанска политика след 2013 г. в Братислава, Словакия.
Основни моменти в декларацията са запазването на структурата на ОСП с два стълба и справедливо разпределение на средствата за директни плащания при прилагането на обективни критерии, които изключват историческия подход. Историческият подход е характерен за т.нар. „стари" държави-членки.
Достигането на тавана на директните плащания за българските фермери в началото на 2014 г., от което те биха получили 226 млн. евро допълнително, би било наистина голяма подкрепа, заяви в тази насока министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на среща с еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош.
България настоява за запазването на структурата на ОСП с два стълба. „Националната позиция на страната ни по бъдещето на ОСП е, че бюджетът трябва да бъде в размер, не по-малък от настоящия, като бъде запазена досегашната структура на първи и втори стълб, съответно директни плащания и развитие на селските райони. Особено важно е и по-нататъшното опростяване и облекчаване законодателството и административните процедури", коментира заместник-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров. България успя също така да получи уверения от Гърция, че исканията на страната ни за изравняване на плащанията ще бъдат подкрепени.
Първи стълб на ОСП - директни плащания
| Схема за единно плащане (СЕП) | Схема за плащане на единица площ (СЕПП) |
| При тази схема, за да може да се възползва от единното плащане, земеделският производител се нуждае от права на плащане. Тези права се изчисляват въз основа на получените плащания през референтния период (исторически модел) или въз основа на броя хектари, с които е разполагал земеделският производител през първата година от прилагането на схемата за единно плащане (регионален модел). | Схемата за плащане на единица площ представлява плащане на единица площ (хектар ) и не е обвързано с продукция. Плащания се получават само за земя, а размерът е един и същ за всички производители в страната. Минималната площ за подпомагане на стопанство е от 0,3 до 1 ха, като всяка страна-членка взема решение за точния размер. Размерът на плащането на хектар се изчислява, като с раздели годишният финансов пакет, определен за страната, на използваната земеделска площ ( ИЗП ). За получаване на плащане земята трябва да се поддържа в добро земеделско състояние и да се опазва околната среда |
Идеята, около която е постигнат консенсус от страните от Вишеградската четворка, България и Румъния, е за продължаване възможността за прилагане на Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/. Тя се прилага при новоприсъединените държави-членки, докато в т.нар. „стари" страни от ЕС директните плащания се извършват по Схемата за единни плащания.
България настоява бъдещите директни плащания да бъдат целеви и обвързани с предоставяне на определени услуги на обществото. При СЕПП плащането се определя на хектар ползвана земеделска площ и не е обвързано със земеделска продукция или брой отглеждани селскостопански животни. България, така както и останалите нови страни-членки, има право да доплащане от националния бюджет към директните плащания.
След изтичане на определения в законодателството период за прилагане на СЕПП би трябвало да се премине към Схемата за единно плащане на стопанство (СЕП).
За да се избегне практиката на неравностойно разпределение на средствата от първия стълб на ОСП - директните плащания между земеделските производители в ЕС, министрите от новите страни-членки настояват да продължи действието на СЕПП.За да се изравнят директните плащания, София ще настоява за спиране на националните доплащания, тъй като поради различното финансово състояние на държавите-членки, те варират в голям обхват. „Защото, очевидно е, че държавите с по-силна икономика биха могли да подпомагат фермерите си съответно повече, което автоматически поставя държавите, които са с по-слаба икономика, в неравностойно положение още от тоя етап. Затова официалната позиция ще бъде всички да получават поравно от евробюджета, без държавата да има право да добавя към получените субсидии", каза министър Найденов.
Втори стълб - развитие на селските райони
Българският евродепутат Мария Неделчева заяви, че ще се преговаря по прехвърляне на средства от неработещи към работещи мерки в Програмата за развитие на селските райони. Предложенията са прехвърляне до 1% от бюджета на ПРСР от мярка 611 към мярка 121, т.е от останалите средства от Национални доплащания към гарантирания бюджет за животновъдство, подкрепа за секторите овощарство, зеленчукопроизводство, увеличаване на компенсаторните плащания за необлагодетелстваните райони.
Съветът по европейските въпроси (СЕВ) към Министерски съвет одобри предложенията за Регламент относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и за Регламент относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани.