Земеделските производители от новите страни-членки очакват силен политически сигнал, справедливост и опростени процедури.

По време на пленарната сесия на ЕП в Страсбург членовете от Групата на ЕНП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони проведоха извънредно заседание по доклада за преките плащания. Той е един от основните законодателни доклади в реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) за програмния период 2014-2020 г. Активно участие в дискусията взе българският евродепутат Мария Неделчева, която очерта няколко основни момента, засягащи България.

Тя се спря на несправедливото разпределение на субсидиите, което би трябвало да бъде премахнато още през 2014, а не както е предвидено през 2016 г. Неделчева е на мнение, че амбициите на ЕК трябва да са по-големи, а не да се стигне до ситуацията, в която увеличаването с 30% според някои да бъде достатъчно. „Трябва да се помисли какъв силен политически сигнал да се даде на земеделските производители, свързан с изравняването на директните плащания, за които говорим толкова дълго", смята българският евродепутат.

Мария Неделчева изказа притеснение от предложения от Комисията подход за въвеждане на 2011 г. като референтна година за кандидатстване през 2014 г. „България, за разлика от старите страни-членки, има потенциално допустима за подпомагане площ, значително по-голяма от текущо заявяваната. Наблюдава се ежегодно увеличение на заявителите и тенденция за нарастване на обработваемата земя", аргументира се тя.

Неделчева наблегна и на проблема с българските животновъди. „Както неведнъж посочвам, 90% от българските животновъди не притежават земята, която използват и досега нямаха право да бъдат субсидирани. Новата схема на комбинирани плащания с европейски средства трябва да е опростена и да остане в първи стълб".Тя обърна внимание и на идеята за гъвкавост между двата стълба, и поиска повече разяснения, по какъв начин е изчислено колко процента е най-удачно да се прехвърлят от първи във втори стълб и обратно, и дали има гаранции за равномерното им разпределение.

Друг въпрос, който засегна българският представител, е свързан с 30% обвързване на директните плащания с мерки за опазване на околната среда. Мария Неделчева подчерта, че за България и за много други страни, въвеждането на такъв задължителен елемент за „зелени дейности" е твърде висок. Тя постави въпрос, какви трябва да бъдат санкциите за неизпълнение на тези мерки и предупреди, че не трябва да се стига до ситуация, в която санкциите са по-големи от отделените за плащания средства. Неделчева обърна внимание и на допълнителните административни процедури. Според данни на Комисията по земеделие, за прилагането на новата схема за директните плащания са изчислени 15% допълнително. Допълнителната административна тежест трябва да бъде избегната, е категоричното й мнение.

Още един проблем, който засегна тя е свързан с дефиницията „активен фермер". Според нея Групата на ЕНП трябва да има ясна позиция по това определение, което да бъде направено или на общоевропейско равнище или на ниво държава-членка. Ако се направи на национално равнище обаче, „ЕК трябва да гарантира, че няма да се стигне до ситуация, в която се фаворизират определени сектори или определени държави- производителки".

В края на изложението си Мария Неделчева постави въпроса, свързан с районите в неблагоприятно положение. „От голямо значение е как ще бъдат дефинирани тези области, в какъв срок страните трябва да определят регионите си и въз основа на какви критерии". Тя подчерта, че това не трябва да води до допълнителни административни пречки и изразходване на допълнителни средства и време, както от страна на стопаните, така и от страна на националните администрации.