Биоземеделието в Европа

В същото време обаче биоземеделието не е достатъчно развито в България, а производителите на такава продукция заявяват, че са изправени пред сериозни трудности. Министърът на земеделието Мирослав Найденов заяви, че към момента българското биоземеделие не може да се конкурира успешно на европейския пазар и основната му ниша за сега може да бъде само вътрешния ни пазар.

Биологичното земеделие е окончателно официално признато в Европейския съюз през 1991г., когато Европейският съвет на министрите на земеделието приема Регламент № 2092/91 относно биологичното производство на земеделски продукти и тяхното означаване.

На базата на изискванията и критериите за биологично производство, залегнали в Регламент № 2092/91, в България се приемат две Наредби: Наредба № 22 от 4 юли 2001г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях и Наредба № 35 от 30 август 2001 г. за биологичното отглеждане на животни и биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях.

След приемането на България в ЕС, всички норми относно биологичното производство, залегнали в европейските нормативни документи, се прилагат пряко и директно у нас.

Регламент на Съвета № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти, започва да се прилага от 1 януари 2009г. и отменя предишните норми. Предназначението на този Регламент е „да се създаде обща рамка на Общността с правила за биологично производство по отношение на растениевъдството, животновъдството и производството на аквакултури, включваща също така правила за събиране на диворастящи растения и морски водорасли, разпоредби за прехода към биологично производство, както и разпоредби за производството на преработени храни, включително вино, фуражи и биологични дрожди."

В края на 2006 г. в България се приема Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Според разпоредбите на този закон, министърът на земеделието и горите провежда политика на качество, която обхваща правилата за защита на географски означения, за признаване на традиционно специфичен характер и за биологично производство на земеделски продукти и храни. Министерството на земеделието и горите ( Министерство на земеделието и храните в момента) изгражда и поддържа информационни регистри на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, а също и на лицата, които осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство. Контролиращите органи могат да бъдат местни или чуждестранни лица. Министърът на земеделието и горите издава наредби за воденето на споменатите регистри, а също и наредби за прилагане на биологичното производство. Дейността на министъра се подпомага от постоянна междуведомствена комисия по биологично земеделие.

Публикацията е част от проекта „Обща селскостопанска политика за младите". Инициативата е финансирана от Европейската комисия и изпълнявана в България от Агенция Стратегма в партньорство с Европейския институт и Портал Европа. Проектът е насочен към младите хора, обучаващи се в сферата на селското стопанство и цели повишаване на тяхната информираност по отношение на основните елементи и приоритети на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и нейната уникална роля за развитие на селските райони.

Вашите въпроси, мнения и предложения са добре дошли на нашата електронна поща за контакти с екипа на проекта: agency@strategma.bg.