ОСП също така целеше да осигури стабилни доходи на фермерите, като им гарантираше, че за техните продукти винаги ще има пазар, дори и ако това означава излишното количество да се изкупува и съхранява на склад.

Един от начините, по които ЕС се освобождаваше от тези излишни количества, бе чрез износ на субсидирани цени, за да може да ги продаде на (по-ниска) световна пазарна цена. Много страни, големи износителки, приеха това за невзаимоизгодна търговия, която пречи на световните търговски отношения.

Вземайки под внимание тези проблеми и разширяването на ЕС, бяха проведени редица реформи. Като резултат от тях фермерите от ЕС се чувстват по-уверени на пазара и са мотивирани да работят по природосъобразен начин. Фермерите в момента имат много по-голяма свобода да произвеждат каквото пожелаят, защото финансовата помощ, която получават, е свързана не с обема на производството, а с отношението им към околната среда, здравните норми и условията за отглеждане на животните, както и с индивидуалните финансови нужди на стопаните.

Безопасността на храните в Европейския съюз е постоянно предизвикателство пред ОСП. От 2000 г. нормите на ЕС са допълнително завишени, за да се гарантира безопасността на храните на гражданите. Новият подход е по-широкообхватен - фуражите и храните са много внимателно проследявани от фермите (където се произвеждат) до масата и „вилицата" на потребителите. Значимостта на безопасността на храните, включително като част от полето на действие на ОСП, се увеличава с натиска, който глобалният пазар налага.

С напредъка на глобализацията, продуктите на нововъзникващите икономики с ниски производствени разходи оказват все по-голям натиск върху земеделските производители от ЕС. Засилва се конкуренцията както по отношение на селскостопанските стоки, така и по отношение на продуктите с добавена стойност. Най-силното оръжие на земеделските производители от ЕС, изправени пред тези нови търговски предизвикателства, е „качеството". Съюзът има предимство по отношение на качеството, като се има предвид много високото ниво на безопасност, което законодателството на ЕС гарантира по цялата хранителна верига и в което земеделските стопани, и по-общо казано производителите са направили инвестиции. Съществуват обаче и други аспекти, които могат да подсилят качеството в по-широкия смисъл на думата.

Безопасността на храните попада в компетенциите на двама европейски комисари -Дачиан Чолош, който отговаря за земеделието и развитието на селските райони, и Джон Дали с ресор здравеопазването и защитата на потребителите. Също така в Европейския парламент има комисия по Oколна среда, обществено здраве и безопасност на храните, ръководена в момента от германския евродепутат Jo LEINEN. През 2002 година се учредява и Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Той предоставя независими научни съвети по всички въпроси, които имат пряко или косвено влияние върху безопасността на храните, включително здравето и състоянието на животните и опазването на растенията. Той осъществява също и консултации относно храненето, във връзка със законодателството на Общността.

Основни понятия, принципи и подходи

ЕС има широкообхватна стратегия за безопасност на храните. Тя обхваща не само безопасността на храните, но и здравето на животните, хуманното отношение към тях и здравето на растенията. Стратегията гарантира, че храната може да бъде проследена при движението ѝ от фермата до масата, дори ако това означава пресичане на вътрешни граници на ЕС, така че търговията да не бъде задържана и европейските граждани да разполагат с избор и разнообразие от храни. Високи стандарти са в сила за храните, произведени в ЕС, и за вносните храни.

Стратегията на ЕС за храните има три основни елемента:

• законодателство за безопасността на храните и фуражите;
• стабилни научни съвети, на които да се основават решенията;
• прилагане и контрол.

Законодателството е широкообхватно - то включва фуражите и храните и се простира до хигиената на храните. То прилага едни и същи високи стандарти в целия ЕС.

Общите правила за всички храни и фуражи са допълвани от конкретни мерки в области, където е оправдана специфична защита на потребителите, като при употребата на пестициди, хранителни добавки, оцветители, антибиотици или хормони. Има конкретни стандарти за добавянето на витамини, минерали и подобни вещества в храните. Законодателството обхваща и продуктите в контакт с храните, като пластмасови опаковки например. Общите правила на ЕС за етикетирането ни дават възможност по-лесно да идентифицираме съставките, към които може да сме алергични и да знаем със сигурност какво означават в действителност термини като „ниско съдържание на мазнини" или „високо съдържание на фибри".

Не случайно в съобщението на ЕК относно „ОСП към 2020 г. - посрещане на предизвикателствата на бъдещето, свързани с храните, природните ресурси и територията" две от трите главни цели на ОСП са следните:

• жизнеспособно производство на храни (осигуряване на безопасно и достатъчно продоволствено снабдяване в контекста на нарастващото глобално търсене, на икономическата криза и на много по-голямата нестабилност на пазара, с цел да се осигури продоволствената сигурност);
• устойчиво управление на природните ресурси и действия във връзка с климата (земеделските стопани често трябва да поставят свързаните с околната среда съображения пред икономическите съображения, но тези разходи не се възстановяват от пазара).

Понякога понятието "безопасност на храните" се бърка със „сигурност на храните". Второто обозначава осигуряването на наличност на достатъчно храна за прехрана на населението и поддържането на достъпни цени.

"От фермата до масата"

Водещ принцип на политиката на ЕС за безопасност на храните е прилагането на интегриран подход - от фермата до масата. Той определя развитието на динамична политика, която през последните години среща значителни предизвикателства - навлизането на генно модифицирани продукти и т.нар. "нови храни" или novel foods (храни или хранителни съставки, които не са били използвани за консумация от хората в значителна степен в рамките на Общността преди 15 май 1997 г.).

Подходът "от фермата до масата" обхваща всички сектори на хранителната верига, включително производство на фуражи, здраве на растенията и животните, хуманно отношение към животните, първично производство, преработка на храни, съхранение, транспорт, продажба на дребно, внос и износ. В неговите рамки са записани ясно отговорностите на производителите на храни и фуражи и на компетентните власти по контрола на качеството.

Накратко ЕС предприема мерки в следните насоки:

• Прилагат се системи за идентификация на говедата и правила за етикетиране с цел пълната проследяемост на месото от пункта за продажба до земеделското стопанство, от което произхожда;
• Предлагат се финансови стимули на земеделски производители в съответствие с политиката за развитие на селските райони с цел да се подобри качеството на продукта;
• Предоставят се специални насърчения за преход към биологично земеделие.

За настоящия период 2007 - 2013 г. политиката за насърчаване спазването на определени принципи на безопасност на храните е заложена в мерките по т.нар. първи и втори стълб на ОСП.

Реформата на ОСП от 2003 г. въведе нова система за директно плащане, наречена единно плащане, което не обвързва помощта с наличието и вида на производството (decoupling). Целта на реформата бе засилване на пазарната ориентация на земеделието, при което решенията за инвестиции да се ръководят не от разликите във финансовата подкрепа на различните отрасли на селското стопанство, а от пазарното търсене и изискванията на потребителите.

Реформата почива на следните принципи:

• Обвързване на плащанията за фермерите със стандартите за безопасност на храните, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, опазване здравето на хората, безопасността на труда, както и поддържане на земеделската земя в добро състояние;
• Увеличаване на средствата за развитие на селските райони, въвеждане на нови мерки за повишаване качеството на продуктите, хуманно отношение към животните и подпомагане на фермерите за достигане на производствените стандарти на ЕС.

През май 2008 г. Европейската комисия предложи т.нар. „кръстосано спазване" (възможността земеделският производител да се ползва от директни плащания, при условие че спазва определени норми в областта на общественото здраве, здравето на животните и растенията, околната среда и хуманното отношение към животните) да бъде опростено чрез отмяна на стандарти, които нямат отношение или не са свързани с отговорността на земеделските стопани. Това предложение целеше да ги подпомогне да отговорят на растящото търсене на храни и в максимална степен да оползотворят производствения си потенциал.

По отношение на мерките от втория стълб на ОСП след 2005 г. средствата за развитие на селските райони се увеличават, въвеждат се нови мерки за повишаване качеството на продуктите, за хуманно отношение към животните и подпомагане на фермерите.

По линията на общоевропейската политика за развитие на селските райони земеделските производители могат да получат средства за следните дейности, свързани с безопасността на храните:

• покриване на стандартите на ЕС, например в областта на околната среда, хуманното отношение към животните и опазването на общественото здраве;
• създаване на хранително-преработвателни съоръжения в земеделското стопанство;
• повишаване качеството на продуктите и пускане на качествени продукти на пазара.

Сертификация на качествени и безопасни храни

Потребителите могат да разчитат, че се хранят с качествени и безопасни храни, и ако разпознават специално разработените т.нар. "лога за качество". Създадените през 1992 г. програми на ЕС регистрират качествени селскостопански продукти и храни, произведени във и извън съюза. Прилагането на строги критерии при предоставянето на логата за качествена храна гарантират определен географски произход или традиционно качество на типичен специалитет.

Логото"Защитено наименование за произход" (ЗНП) се дава на продукти, дължащи характеристиките си изключително или основно на мястото им на производство и на уменията на местните производители. Селскостопанският продукт или храна трябва да е произведен, преработен или приготвен в дадена географска област посредством признато ноу-хау.
Логото "Защитено географско указание" (ЗГУ) показва специфични характеристики или репутация, свързани с определена област, като поне един от етапите на производствения процес протича във въпросната област.
Продукт с логото за храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ) се ползва с отличителни характеристики, които или имат традиционни съставки, или се произвеждат по традиционни методи.

В средата на февруари 2011 г. бе регистрирано хилядното наименование на качествена храна.

Досега в регистрите за качество на селскостопанските продукти и храни се включват:

• 505 защитени наименования за произход (ЗНП);
• 465 защитени географски указания (ЗГУ);
• 30 храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ).

Какво печелят производителите на тези видове сертифицирани качествени храни?

Тези етикети се приемат за достатъчна гаранция за потребителите относно произхода и методите на производство. Те отправят ефикасни пазарни послания за продукти с висока добавена стойност, подпомагат селските предприятия, произвеждащи качествени продукти, като предпазват етикета от злоупотреби и имитации.

През декември 2010 г. ЕК прие законодателни мерки в областта под заглавието "Пакет за качество". Целта на мерките е подсилване на политиката на ЕС за по-добро информиране относно качеството на хранителните продукти. „Досега тези въпроси бяха уреждани от множество отделни законодателни актове", заяви Дачиан Чолош, комисар за селското стопанство и развитието на селските райони.

Пакетът за качество съдържа предложения за нов регламент за схемите за качество на селскостопанските продукти, да се създаде нова рамка за изработването на незадължителни означения за качество, като „свободно отглеждане" и „първо студено пресоване", за да се предостави на потребителите информация, която те все по-често изискват.

ЕК предложи и опростяване на процеса на приемане на пазарни стандарти и нови насоки относно най-добри практики за схеми за доброволно сертифициране.

Пакетът за качество представлява първата крачка в преразглеждане проблемите на дребните производители при участието им в схемите за качество на ЕС.

От лятото на 2010 г. е в сила и ново лого за биологични храни. От 1 юли 2010 г. знакът, наречен „Европейско листо", е задължителен за опакованите биологични хранителни продукти, които са произведени в държава-членка на ЕС и са в съответствие с необходимите стандарти. Други частни, регионални или национални знаци ще се поставят както и досега редом със знака на ЕС. Логото не е задължително за неопаковани и внесени от други държави биологични продукти. Новите правила обхващат и биологичните аквакултури като риби, черупкови организми и водорасли.

В ЕС има постигнат консенсус по значимостта на мерките за промотиране на качествените и биохрани, но ГМО продуктите предизвикват спорове.

ГМО и селското стопанство в ЕС

Законодателството на ЕС по отношение на генно модифицираните организми (ГМО) влиза в сила в началото на 90-те години, като непрекъснато се допълва и усъвършенства. Съюзът въвежда специално законодателство, чиято цел е да опази здравето на гражданите и околната среда, като същевременно създаде обединен пазар за био-технологии. За да може някой ГМО или продукт, състоящ се или съдържащ ГМО, да бъде отделен в околната среда или пуснат на пазара, се прилага процедура на одобрение, която се основава на оценка на рисковете за човешкото здраве и околната среда, като тази оценка се изготвя за всеки отделен случай.

През юли 2010 г. Европейската комисия одобри вноса на пет нови вида генно модифицирана царевица, след като страните членки не успяха да се споразумеят по допускането на пълен цикъл на отглеждане и употреба на ГМО. Комисията разреши петте вида царевица да бъдат използвани за храна и фураж, да се внасят и обработват, но не и да се отглеждат на територията на ЕС. Разрешението важи за следващите 10 години.

В началото на 2011 г. се заговори, че страните-членки на Европейския съюз ще могат да обявят територията на своята страна или отделни региони за свободна от генно модифицирани организми зона. С това предложение Комисията иска да сложи край на дългогодишния спор между противниците на ГМО като Австрия и поддръжници, в лицето на Испания например.

През март 2011 г. Европейската комисия изиска България да прилага правилно Директива 2009/41/ЕО, която се отнася за дейностите, свързани с генно модифицираните организми. Комисията смята, че страната ни не е успяла да изпълни изискванията на Директивата за вземане на всички адекватни мерки да се ограничи възможният риск за човешкото здраве и околната среда, които биха възникнали вследствие на тези дейности. България има на разположение два месеца да информира Комисията относно взетите мерки, защото в противен случай ЕК може да реши да заведе дело срещу нея в Съда на Европейския съюз.

Също така спорен остава и въпросът дали ЕС да допусне месо от клонирани животни на трапезата си. Вносът, търговията и използването на продукти от клонирани животни в ЕС се регулират от общото законодателство. Дания е единствената държава-членка, наложила национална забрана върху използването на клониране на животни за търговски цели.

Съгласно действащия в момента регламент на ЕС, за „нова храна" се счита храната, произведена от клонирани животни, тъй като не е била произведена посредством традиционните техники на възпроизводство.

През октомври 2010 г. ЕК обяви намерение да преустанови временно използването на клонирани селскостопански животни, както и пускането на пазара на храни от клонирани животни. Всички временни мерки ще бъдат преразгледани след пет години.

Комисарят по въпросите на здравеопазването и защитата на потребителите Джон Дали подчерта, че предложението няма да преустанови клонирането за други цели, различни от производството на храни.

Борба с болестите по селскостопанските животни

За да бъдат храните безопасни, животните, от които те се добиват, трябва да са здрави. ЕС възприема много сериозно нуждата от поддържане на здравето на животните чрез добра ветеринарна практика и предотвратяване появата на заразни болести по животните като шап, свинска треска или птичи грип.

За да не могат болни животни да попаднат в хранителната верига, всички животни и животински продукти трябва да отговарят на строги здравни изисквания, преди да бъдат внасяни или продавани в Европейския съюз. Нормите на ЕС също така изискват идентификация на селскостопанските животни, за да могат те да бъдат проследявани - например да бъдат регистрирани, маркирани или паспортизирани - в зависимост от вида животно.

ЕК прилага Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап. Предвидените в директивата мерки включват епидемиологични изследвания, прекратяване на ловуването, забрана за хранене на диви животни, провеждане на официален надзор на животновъдните обекти.

След случаите на шап в определени земеделски райони на България Комисията разреши финансова компенсация на засегнатите стопани, но наложи и строги ограничения с цел борба и неразпространение на болестта извън регистрираните огнища.

Например беше забранено изпращането на живи животни, възприемчиви към болестта шап (напр. прасета, едър рогат добитък, овце и др.), както от зоната с висок риск, така и от зоните с нисък риск. Съгласно решението има забрана и за търговия със сперма, яйцеклетки, ембриони и други продукти от животни, възприемчиви към шап, идващи от зоната с висок риск.

Компютъризирана мрежа дава възможност на ветеринарните власти из целия ЕС да обменят информация за движението на живи животни, семенна течност, ембриони, животински продукти и отпадъци в рамките на ЕС.

Също така принцип, залегнал в политиката на ЕС е, че на животните трябва да бъдат спестени болките и страданията. Проучванията показват, че селскостопанските животни са по-здрави и от тях се добиват по-качествени храни, ако са отглеждани в подходяща естествена среда.

Осигуряването на безопасност на храните и високи стандарти за здравето и хуманното отношение към животните не е само въпрос на разпоредби. Прилагането на механизмите на ОСП предлага на земеделските производители стимули да подобрят резултатите си в тези области. Въпреки че обществото като цяло има полза от спазването на стандартите в това отношение, като се прилагат принципите на „кръстосаното спазване", това може да доведе до значителни разходи за земеделските производители. Затова се предоставя финансова подкрепа, която да помогне на земеделските производители да внесат подобрения в тези области в рамките на развитието на селските райони.

Безопасността на храните - приоритет в ОСП до 2020 г.

В съобщението на Комисията от ноември 2010 г. относно бъдещето на политиката се казва, че "може да съществуват възможности за рационализиране и опростяване на мерките, а вероятно и за въвеждане на нови елементи по отношение на подобряването на функционирането на хранителната верига".

В рамките на политиката за развитие на селските райони вниманието се насочва към значението на преките продажби и местните пазари, както и към специфичните нужди на младите и новите земеделски стопани.

Вторият от трите варианти за реформа, представени от Комисията, предлага най-балансирана подкрепа на безопасността и качеството на храните.

В свое становище за бъдещето на ОСП, изготвено през 2010 година, Комитетът на регионите (КР) смята за "необходимо да се запазят общностните преференции, за да се осигури независимост и безопасност на храните". Също така в становището се подчертава, че първостепенната задача на европейското селско стопанство е производството на хранителни стоки за населението на държавите-членки при спазване на лоялната конкуренция и опазване на околната среда, както и на другите задължителни условия за безопасност, качество и достъпност на храните. В заключение КР припомня на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, че добавената стойност на бъдещата Обща селскостопанска политика, както и нейният принос за постигането на приоритетните цели на стратегията ЕС 2020 ще бъдат преценявани според способността "й да гарантира на Европа независимост по отношение на изхранването и безопасност на храните посредством полезно за здравето, разнообразно и качествено селскостопанско производство".

В предложенията си, направени в проектостановище от март 2011, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения свързани с безопасността на храните:

• призовава за това, Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г. да преследва цели в областта на храните, при които се насърчават нови форми на устойчиво селскостопанско производство, които спестяват енергия, намаляват използването на химикали и експлоатират по-ефективно потенциала на екосистемите;
• посочва, че тя трябва да може да отговори на екологичните предизвикателства като изменението на климата, изчерпването на ресурсите, замърсяването на водите, ерозията на почвите и т.н.;
• призовава финансирането на ОСП да се основава на модел, който включва плащания, свързани с неблагоприятни природни условия, плащания за „зелени точки" или плащания за уязвими региони;
• призовава за подкрепяне на идеята за финансиране и за двата стълба, което да зависи от изпълнението на определен брой критерии във връзка с околната среда и биоразнообразието, така че да може да се произвеждат висококачествени храни чрез устойчиви практики;
• посочва, че достатъчното финансиране е единствената гаранция за успех на целевите агроекологични мерки;
• подчертава, че задължителната „екологосъобразност", при която се опазват екосистемите, не само ще донесе ползи за околната среда, но и ще осигури устойчиво бъдеще за селското стопанство в ЕС;
• приветства политически вариант 2 на Комисията, който би отговорил на икономическите, екологичните и социалните предизвикателства пред ЕС и би увеличил приноса на земеделието и селските райони към постигането на преследваната от стратегията „Европа 2020" цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;
• посочва, че мнозинството европейци са против използването на генно модифицирани организми (ГМО) в селското стопанство и храните;
• съответно отправя искане до Комисията да проучи възможността да се отказва финансиране на селскостопански предприятия, които участват в дейности, свързани с ГМО.

Политики на България в областта на безопасността на храните

Политиката по безопасност на храните в България се регламентира със:

• закон за храните;
• закон за българската агенция по безопасност на храните;
• закон за здравето;
• закон за защита на растенията;
• закон за фуражите;
• закон за ветеринарномедицинска дейност;
• закон за ГМО и
• подзаконовите нормативни актове към тях, като те са хармонизирани с европейското законодателство.

Земеделието и хранително - вкусовата индустрия в България са поставени пред предизвикателството да въведат, поддържат и изпълняват необходимите европейски критерии за гарантиране производството, преработката и предлагането на безопасни храни и хранителни продукти. Целите на България в областта на безопасността на храните са ефективност при разработване и прилагане на общностното и национално законодателство по качеството и безопасността на храните, както и координация и контрол на дейността на компетентните контролни орган.

В края на януари 2011 г. влезе в сила Закона за Българската агенция по безопасност на храните (ЗБАБХ). Законът разписва функциите, структурата и основните органи на управление на агенцията. Агенцията е определена като правоприемник на Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита, с изключение на Института по растителна защита.

За изпълнителен директор на БАБХ бе определен д-р Йордан Войнов. Агенцията вече въведе нов държавен стандарт при производството на месни продукти "Стара планина", който не е със задължителен характер. Вече е факт и стандарт за хляба с името "България". Производителите на кисело мляко имат възможност да прилагат национален стандарт за българско кисело мляко.

От 18 април Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) стартира горещ телефон за потребителите - 0700 122 99. На него ще отговарят оператори, които ще приемат сигнали и запитвания относно дейността на агенцията всеки ден от 8:00 до 21:00 часа, включително и в почивни и празнични дни.