Европейският съюз действа в широк спектър политики – от човешките права и свободи до транспорта и търговията. Селскостопанската политика на ЕС, наричана обща селскостопанска политика (на англ. Common Agricultural Policy или съкратено CAP) гарантира, че адекватното производство на храни в Европа върви ръка за ръка с икономически жизнеспособни селски общности и с действия за справяне с проблемите на околната среда като изменението на климата, управлението на водите, биоенергията и биоразнообразието.
Преди 50 години акцентът e бил поставен върху осигуряването на достатъчно храна за Европа, излизаща от десетилетие на причинен от войната дефицити. Това е включвало субсидиране на производството и подкрепа за цените за селскостопанските производители чрез изкупуване на излишъците. Тези методи вече са минало.
Днес целта на политиката на ЕС е да се позволи на производителите на всички видове храни - зърнени храни, месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци и вино да произвеждат достатъчни количества безопасни и висококачествени храни за европейските потребители, да допринасят за диверсифициране на икономическото развитие в селските райони и да отговорят на много високите европейски стандарти за грижи към околната среда и хуманно отношение към животните. Различните реформи на селскостопанската политика на ЕС също така стимулираха иновациите в земеделието и преработката на храни, в което бяха подпомогнати от нарасналата производителност и намаленото въздействие върху околната среда, например чрез използване на растителни и отпадни продукти за производство на енергия.
Освен това общата селскостопанска политика има две непосредствени задачи. На първо място, това е подпомагането на европейските фермери да бъдат конкурентоспособни на световния пазар и на второ място, това е насърчаване развитието на селските райони, особено в по-бедните региони на Съюза. Ето защо финансирането, предлагано на фермерите, се променя, като нарастващо се фокусира върху опазването на околната среда и по-скоро върху качеството на продукцията, отколкото върху нейното количество. Освен това ЕС е поел по-голям ангажимент към развитието на селските райони чрез единен финансов инструмент, който насърчава селското и горското стопанство и всички видове земеделски дейности. Системите за контрол и мониторинг също играят ключова роля при управлението на тези мерки, обезпечавайки правилното провеждане на операциите и развитието на селскостопанския сектор в рамките на Съюза.
Законодателството на Европейския съюз също подкрепя производството и маркетинга на селскостопанските продукти, отчитайки специфичния характер на отделните продукти. През 2007/2008 г. се наблюдаваше период на преход от отрасловия (браншови) подход, при който всяка категория продукти се ръководеше от собствената си обща организация на пазара (ООП) към единната ООП – нов, унифициран подход, обхващащ всички продукти. Въпреки тази техническа революция принципите, възприети по силата на общата селскостопанска политика, ще продължат да се прилагат. Тази нова унифицирана рамка се прилагаше постепенно към съответните отрасли през 2008 г.
Неотдавнашното разширяване на Европейския съюз оказа въздействие върху увеличаването на значението на селското стопанство и доведе до нови икономически и социални предизвикателства пред общата селскостопанска политика на Съюза. Новите държави-членки имат огромен селскостопански потенциал по отношение на човешките ресурси и осигуряването на допълнителна земеделска земя. Все пак, този потенциал тепърва трябва да се реализира напълно. Съществува значително социално-икономическо разделение между старите и новите държави-членки, в т.ч. и България в селскостопанския отрасъл, което в бъдеще трябва да бъде преодоляно. Чрез намесата си ЕС цели да подготви кандидатстващите държави за прилагането на ОСП, по-конкретно чрез адаптиране на тяхната инфраструктура и намаляване на различията между държавите-членки при присъединяването им.
Икономическите предпазни механизми в подкрепа на фермерите все още съществуват, но се използват много по-избирателно. Например те могат да бъдат използвани за оказване на финансова и логистична помощ при еднократни извънредни ситуации като природни бедствия и аварии, епидемии от болести по животните (като например шап и луда крава) или големи пазарни дисбаланси, които могат да застрашат цели сектори на икономиката в селските райони.
Европейският съюз наистина допълва доходите на фермерите с преки помощи и субсидии по различни европейски програми и проекти, за да им помогне да си осигурят достойно препитание, но в замяна те трябва да отговарят на високите съвременни европейски стандарти за хигиена на фермата и безопасност на храните, здраве на животните и хуманно отношение към тях, биоразнообразие, опазване на ландшафта и т.н.
Предвид горното целта на политиката по безопасност на храните на Европейския съюз е да защити здравето и интересите на потребителите, като гарантира плавното функциониране на единния пазар. За да постигне тази цел, ЕС обезпечава установяването и спазването на високи и най-съвременни стандарти за контрол по отношение на храните и хигиената на хранителните продукти, здравето и благополучието на животните, здравето на растенията и предотвратяването на риска от замърсяване от външни субстанции. Той залага и правила за подходящото етикетиране на тези храни и хранителни продукти. Тази политика претърпя реформа в началото на новото хилядолетие, в съгласие с подхода „От фермата до масата“, като с това гарантира високо ниво на безопасност на храните и хранителните продукти, предлагани на пазара в ЕС, на всички етапи на производството и дистрибуторските вериги. Този подход включва както хранителните продукти, произведени в Европейския съюз, така и внесените от трети държави.
Като най-голям вносител на храни в света и най-голям пазар за храни от развиващите се страни, ЕС наскоро реформира системите си за подпомагане, така че сега вероятността субсидиите за износ на селскостопански стоки да се отразят негативно на световните пазари е по-малка. На международните търговски преговори от цикъла от Доха Европейският съюз предложи премахване на всички експортни субсидии до 2013 г., както и значително намаляване на митата за внос на селскостопански стоки.
Въпреки значителните реформи през последните години предстоят още такива след изтичането на срока на сегашния пакет за финансиране през 2013 г.
Сред предизвикателствата са необходимостта от удвояване на световното производство на храни до 2050 г., за да може да се отговори на увеличаването на населението на планетата и на повишената консумация на месо от страна на по-заможните потребители, като се имат предвид негативните последиците от изменението на климата (загуба на биоразнообразие, влошаване на състоянието на почвата и на качеството на водата).
Когато през 2010 г. европейците бяха попитани какво мислят за подобни реформи, те заявиха, че биха желали селскостопанската политика на Европейският съюз да помага на фермерите не само да произвеждат храни, но и да опазва природните ресурси и ландшафти, да води до по-хуманно отношение към животните и да поддържа жизнеспособността на селските райони.
В отговор ЕС публикува набор от предложения за реформи, отразяващи тези искания, като акцентира върху устойчивите земеделски практики, иновациите, изследванията и разпространението на знания, както и върху по-справедлива и социална система за подпомагане на европейските фермери, даваща им възможност да отговорят на предизвикателствата на утрешния ден.
В обозримо бъдеще общата селскостопанска политика на Европейският съюз ще бъде насочена към опазване и повишена защита на околната среда и нейните компоненти, на флората и фауната, тъй като селскостопанските дейности оказват пряко и непосредствено въздействие върху нея, като променят природните местообитания и влияят върху ландшафтите, растенията и животните. Ето защо Европейският съюз обръща и ще обръща още най-голямо внимание на екологичните проблеми при разработването на общата селскостопанска политика и ще насърчава устойчивото и екологично земеделие, което опазва естествената околна среда и водите. С реформата в ОСП от 2003 г. бе отбелязана важна стъпка в това отношение чрез отпускането на финансиране от Общността, обусловено от стриктното спазване на екологичните стандарти. Инициативите на Общността целят още да ограничат всички видове замърсявания от селскостопански произход, да насърчават развитието на производството и използването на биогорива и да защитават биологичното разнообразие. Съюзът също оптимизира ползите от горите и поддържа инициативите, насочени към предотвратяването на пожарите и обезопасяването на дивата природа, природните местообитания и екосистемите като цяло.