Начало / Анализи

  • a+
  • a-

Директните плащания в Общата селскостопанска политика 2014-2020

23 януари 2012

Директните плащания в Общата селскостопанска политика 2014-2020

Общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-важните политики на Европейския съюз (ЕС). Това се дължи на обширната територия и големия брой хора, които са пряко засегнати от нея, от което идва и големият й дял в бюджета на Общността - почти 50%. Исторически, Общата селскостопанска политика е първата обща политика на Европейската общност (ЕО) и има ключова роля в изграждането на икономическата и политическата интеграция на ЕС. Създадена през 1962 г., когато държавите основателки на ЕО се възстановяват от един дълъг период на хранителна криза, прилагането на ОСП стартира чрез субсидиране на производството на основни земеделски продукти, в името на осигуряването на хранителна обезпеченост. По този начин, обаче, се стига до генерирането на постоянни излишъци при някои земеделски продукти, което води до нуждата от многократно реформиране. Фундаменталните промени, започнали през 1992 г. и продължаващи досега, радикално трансформират ОСП и понижават нивата на подкрепата, предоставяна на европейските фермери. Субсидиите за произведено количество земеделски продукти са заменени почти изцяло от директни плащания за фермерите, гарантиращи им приличен доход при условие, че изпълняват определени изисквания. Подкрепата за производството се пренасочва като подкрепа за производителите.

Двата основни стълба на ОСП са директни плащания и пазарна подкрепа на земеделските производители (1-ви стълб на ОСП) и политиката на развитие на селските райони (2-ри стълб на ОСП).

През 2003 г. бе направена фундаментална реформа на Общата селскостопанска политика при отделяне на обвързаността на директните плащания в ЕС с размера на производството. Целта на реформата е засилване на пазарната ориентация на земеделието, при което решенията за инвестиции да се ръководят не от разликите във финансовата подкрепа на различните отрасли на селското стопанство, а от пазарното търсене и изискванията на потребителите. Заради различията между „старите” и „новите” държави-членки на ЕС бяха въведени два вида схеми.

За ЕС-15 бе въведена Схемата за единно плащане (СЕП), при която фермерите получават плащане, основаващо се на получаваните от тях средства през определен исторически период /2000 – 2002г./. За новите 12 държави, бе предвидена възможността за период от три години от датата на присъединяване, те да прилагат Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), след което да преминат към СЕП.

Като цяло ефектът от прилагането на ОСП в България и, по-специално, от мерките на първия стълб, е положителен. Сред заключенията, направени от екипа на българското земеделско министерство в резултат на допитване сред заинтересованите страни са: „Реален положителен ефект за българското земеделие имат директните плащания. Пазарните мерки засягат земеделските производители в много малка степен” и „Като резултат от директните плащания, започват да се обработват отново площи, които не са използвани през последните 10-15 години.”

За новия седемгодишен период, обаче, пред България и останалите „нови” държави-членки стоят сериозни предизвикателства при договарянето на рамката на ОСП. Сред тях особено важна е темата за преките плащания на фермерите. Освен че също са засегнати от кризата, тези държави трябва и да догонват по-старите държави в ЕС, за да бъдат конкурентноспособни.

В представения от ЕК проект за реформа на ОСП за периода след 2013 г са предложени мерки, които имат за цел да направят селското стопанство в цяла Европа по-конкурентоспособно, по-устойчиво и по-стабилно, за да се осигури здравословна и качествена храна на гражданите, да се опазва околната среда и да се развиват селските райони.

Директните плащания се запазват като основен механизъм за подкрепа на земеделските стопани с редица модификации: директните плащания се предоставят чрез използването на различни схеми; въвежда се таван на плащанията; въвежда се определението „активен фермер”; предвиждат се допълнителни плащания за млади производители и за малки земеделски стопанства.

Според програмният директор на Агенция СТРАТЕГМА Станка Делчева предлаганият вариант от ЕК за реформа е „компромисен” и залага на по-справедливо отношение към всички аспекти на земеделието и животновъдството. Основната новост с поглед именно към налагането на справедливост е въвеждането на таван от максимум от 300 хил. евро директни плащания на един земеделски производител по първи стълб на ОСП. Целта на Комисията е да се спре прекомерното окрупняване и свиването на конкуренцията в селскостопанския сектор, да се осигури по-голяма помощ за дребните производители, както и да се обърне по-голямо внимание на втори стълб на ОСП – развитието на селските региони.

Другият нов и важен аспект от предложенията на ЕК е повишеното внимание върху екологията и отделянето на повече средства в тази насока. Тук е важно да се намери баланс с икономическото развитие на селското стопанство, смята Делчева.

„За България е предизвикателство и идеята 30 процента от преките субсидии да бъдат обвързани с мерки за околна среда – т.нар. зелена политика”, смята Мария Неделчева, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. „За нас в България този процент е изключително висок и си задаваме много въпроси - какви ще бъдат тези критерии, ще обхванат ли адекватно спецификата на регионите в България и ако има санкции, не би трябвало да стигаме до ситуация, в които глобите ще бъдат по-големи от плащанията. И така, вместо да стимулираме да обезкуражаваме стопаните”, коментира предложенията на ЕК евродепутатът.

Според нея фермерите от новите държави-членки, в това число и България, очакват силен политически сигнал, справедливост и опростени процедури за преките плащания от реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Дебатите за реформата в Общата селскостопанска политика 2014-2020 г. в Европа продължават. Целта е държавите-членки и европейските институции да постигнат разумни и балансирани рамки на ОСП, справедливи за земеделските стопани, стимулиращи икономиката и гарантиращи устойчиво развитие на околната среда.