Развитието на екологично земеделие – приоритет на ОСП

Общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-важните политики на Европейския съюз. Политиката е създадена през 1962 г., когато държавите основателки на ЕО се възстановяват от един дълъг период на хранителна криза. Прилагането на ОСП стартира чрез субсидиране на производството на основни земеделски продукти. Това води до генерирането на постоянни излишъци при някои земеделски продукти и поради тази причина политиката е подложена на многократно реформиране.

Европейският комисар по селското стопанство и развитието на селските райони Дачиан Чолош представи на 12 октомври 2011 г. законодателните предложения за реформа на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2013 г.

Според Европейската комисия бъдещата реформа цели селското стопанство в цяла Европа да стане по-конкурентноспособно, по-устойчиво и по-стабилно, за да се осигури здравословна и качествена храна на гражданите, да се опазва околната среда и да се развиват селските райони. В предложенията се запазват двата стълба на ОСП и след 2014 г., въвежда се терминът „активен фермер” и се създава единна схема за директни плащания, наречена „Схема за базово плащане”, приложима за целия ЕС.

Зелено директно плащане

Едно от предложенията на Комисията е да бъде въведено т.нар. „зелено” (екологично) директно плащане за земеделски практики в полза на климата и околната среда.

Схемата за екологично плащане е задължителна за прилагане както от държавата-членка, така и от всеки фермер, кандидатстващ за директна подкрепа с изключение на фермерите, кандидатстващи по схемата за малките фермери.

Страните-членки следва да отделят 30% от пакета си за директни плащания за „зелено” плащане. „Зеленото” плащане е площно едногодишно плащане на допустим хектар. Фермерите ще получават „зелено” плащане за площите, на които изпълняват условията за биологично земеделие.

В проекта на текст на регламент са включени следните „зелени дейности:

• диверсификация на културите – ако фермерът има повече от 3 ха обработваема земя и тя не е заета от затревени площи, оставена под угар или заета от култури под вода следва да отглежда на обработваемата земя поне 3 култури. Нито една от тези три култури не следва да бъде по-малко от 5% от цялата площ и да не надвишава 70%;
• постоянно затревени площи – въвежда се задължение за фермера да поддържа площите от своите стопанства, декларирани като постоянно затревени площи през 2014 г. Разрешава се максимум до 5% намаление на референтните площи с постоянно затревени площи;
• екологично насочени площи – фермерите следва да отделят най-малко 7% от своите допустими хектари, изключвайки постоянно затревените площи, за екологично насочени площи като земя под угар, тераси, характеристики на ландшафта, буферни ивици и залесени площи по ПРСР (Политиката за развитие на селските райони) или национални програми (такива площи няма към момента в България);
• „Зелените” дейности не са по избор на фермера, а са задължение по отношение на площите, за които са релевантни.

Екологичното земеделие в Словения

Словения е малка страна с голямо разнообразие, което се проявява най-вече чрез различията в културата, климата и географските особености. Това е страна с планини, море, хълмове, равнини, градове и малки селца. Това разнообразие се отразява и на обработването на земята.

66% от площта на Словения е заета от гори. По-малко от 28% от общата площ биват използвани за земеделски цели, от които пък само 37% се падат за ниви и градини. Малка част от площта се използва за трайни насаждения (овошки, лози и т.н.), от които обаче преобладават лозята.

Основната част на обработваемата площ е заета от поляни и пасбища, които по принцип се намират в планинските области на страната.

Началото на екологичното земеделие в Словения е поставено в края на 80-те години, когато са се образували групи от заинтересовани, които са се занимавали предимно с биодинамичното селско стопанство. От тези групи са произлезли много сдружения. Сдружението „Zveza združenj ekoloških kmetov Slovenije“ (Съюз на сдруженията на екологичните земеделци), наричано за по- кратко Биодар, е най-важната организация на екологичните земеделци. Тя обединява 8 регионални съюза от цяла Словения. Едновременно с това, Биодар е и символът на екологичните продукти от словенски произход.

Контролът над екологичните стопанства започва официално през 1998 година, когато 16 стопанства преминават към екологичното земеделие.

Наблюдавайки разпределението на площите в екологичните предприятия, установяваме, че основната част от 30 000-те хектара сертифицирана земя е заета с 88% поляни и пасбища, последвани от 8% ниви, 2% трайни насаждения и 1% зеленчукови насаждения. Като цяло екологичните площи наброяват повече от 6% от общите обработваеми земи на Словения.

В областта на образованието факултетът за аграрно стопанство и природни науки (FKBV) към Мариборския университет създаде преди седем години специалност за екологично земеделие за първи път в Словения и очаква тази година първите ѝ студенти. Факултетът поддържа и множество изследователски проекти по темата за екологичното земеделие. На преден план стоят въпроси относно качеството на хранителните продукти в зависимост от методите на насаждане, както и смесените зеленчукови култури.