Основни аспекти на Общата селскостопанска политика на ЕС

От самото си създаване Общата селскостопанска политика винаги се е приспособявала към предизвикателствата на времето. Дори през последните години в политиката са направени доста реформи - най-значителните са реформата от 2003 година и "Здравния преглед" на ОСП от 2008 година.

 

Целите на реформите са много и важни - да превърнат европейското земеделие в конкурентоспособен и устойчив сектор, да гарантират доходи на стопаните и да приспособят производството към нуждите на пазара, да защитят околната среда, да стабилизират разходите. Тези цели трудно могат да се постигнат с един замах - за тях се правят постоянни стъпки.

 

Какво се променя през 2003 година? На първо място се въвежда Системата за единни плащания. Парите (субсидиите), които фермерите получават от ЕС вече не зависят от това какво и колко те произвеждат. Плащането сега се обвързва със спазването на изисквания за околната среда, здравето на животните, общественото здраве и хуманното отношение към животните (това се нарича „кръстосано спазване"). Ако някои от изискванията не бъдат спазени, това води до намаляване на размера на плащането. Колко ще се намали плащането зависи от това колко тежко е нарушението.

 

Освен това Европейският съюз засилва политиката си за развитие на селските райони с повече европейски пари, нови мерки за опазването на околната среда, за качеството, хуманното отношение към животните и подпомагане на фермерите, за да могат те да отговорят на високите европейски стандарти. Финансирането за големите ферми ще бъде постепенно намалено и парите ще отидат за развитието на селските райони. Направени са реформи в секторите на млякото, зърнените култури, ориза, твърдата пшеница, черупковите плодове и др.

 

Реформите продължават и през 2008 година. Премахват се земите под угар, решено е да се спрат и квотите за мляко. Квотите ще се увеличават постепенно до 2015 година, след което ще бъдат премахнати. Така земеделските стопани ще могат да се ръководят от търсенето на пазара и да работят според възможностите си, а не според ограничения, наложени от ЕС.

 

„Кръстосаното спазване" също е опростено. Част от изискванията са премахнати, но са прибавени и нови. Освен това, през 2008 година Комисията предлага да се удължи срокът на Схемата за единно плащане на площ до 2013 г. Десет от 12-те най-нови членки на ЕС прилагат тази схема - повече прочети тук.

 

Реформите обаче не свършват дотук. Стратегията за Европа през 2020 година предлага нова гледна точка. Тя гледа на Общата селскостопанска политика като на начин да отговори предизвикателствата (икономически, социални, екологични, климатични и технологични), пред които е изправен ЕС.

 

Но преди да вземе решения за този толкова важен сектор, комисарят по селското стопанство Дачиан Чолош организира публично обсъждане на ОСП във връзка със стратегията за Европа 2020. Основните теми на дискусията бяха защо е нужна от европейска Обща селскостопанска политика, какво очакват гражданите от селското стопанство, защо трябва да се реформира политиката, какви инструменти да използва тя в бъдеще.

 

В края на 2010 г. Европейската комисия ще публикува съобщение за бъдещето на ОСП след 2013 година.