Политика за развитие на селските райони

Общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-важните политики на Европейския съюз (ЕС). Това се дължи на обширната територия и големия брой хора, които са пряко засегнати от нея, от което идва и големият й дял в бюджета на Общността - почти 50%. Селските райони обхващат около 90% от територията на ЕС, като се има предвид, че в тях живее над 56 % от населението на 27-те страни от Европейския съюз. Поради тези причини политиката за тяхното развитие е от жизненоважно значение и тя формира т.нар. втори стълб на ОСП и нейното укрепване се е превърнало в общ приоритет за Съюза.

Развитието на селските райони, превърнало се във втория стълб на ОСП, беше реформирано на няколко пъти. Реформите бяха насочени към подобряване на конкурентоспособността на горското стопанство, към укрепване на връзките между първоначалната дейност и околната среда, към подобряване на качеството на живот в селските райони и към насърчаване на диверсификацията на икономиката на селските общности.

Предложенията за настоящата за реформа на втория стълб се основават на целите, заложени за ОСП през 2020 г ., което очерта общи варианти на политиката, с цел да се отговори на бъдещите предизвикателства пред селското стопанство и селските райони и да се постигнат целите на ОСП, а именно: 1) жизнеспособно производство на храни; 2) устойчиво управление на природните ресурси и действия, свързани с климата; и 3) балансирано териториално развитие.

Чрез последователни реформи ОСП повиши пазарната насоченост на селското стопанство, като същевременно осигури подпомагане на доходите на производителите, подобри интегрирането на изискванията за опазване на околната среда и засили подпомагането за развитието на селските райони като интегрирана политика за развитие на селските райони в целия ЕС. Същият процес на реформи обаче доведе до искания за по-добро разпределяне на подпомагането между държавите-членки и в самите тях, както и до призиви за по-добро насочване на мерките, предназначени за справяне с екологичните предизвикателства и по-добро справяне с увеличената нестабилност на пазара.

В миналото реформите бяха предприемани в отговор преди всичко на ендогенни предизвикателства, от огромни излишъци до кризи, свързани с безопасността на храните; те изпълняваха функцията си както във вътрешността на ЕС, така и на международната сцена. В днешно време обаче голямата част от предизвикателствата се пораждат от фактори, външни за селското стопанство, и следователно изискват един по-широк политически отговор.

С увеличаването на рисковете пред земеделските производители, спада на производителността и свиването на печалбите вследствие на нарастващите цени на входящите производствени ресурси се очаква да продължи и натискът върху селскостопанските доходи. Поради това е необходимо да се запази подпомагането на доходите и да се усъвършенстват инструментите за по-добро управление на рисковете и за реагиране при кризисни ситуации. Силното селско стопанство е от жизнено значение за хранително-вкусовата промишленост в ЕС и за продоволствената сигурност в световен мащаб. Приоритетите в новия период ще бъдат свързани с трансфер на знания в земеделския и горския сектор, който ще включва инвестиции в повишаване на знанията и квалификацията на заетите в земеделския сектор, иновациите, както и засилване ролята на изследователската и развойната дейност. Следващият приоритет е свързан с организация на продоволствената верига и управление на риска в земеделието, с който ще се цели засилване и интегриране на производителите на първична земеделска продукция в продоволствената верига. Той ще има отношение и към справянето с екологичните рискове, като инструмент, който ще бъде насочен за възстановяване и превенция срещу природни бедствия.

В същото време селското стопанство и селските райони се призовават да увеличат усилията си за постигане на амбициозните цели в областта на климата и енергетиката, както и на стратегията за биологично разнообразие, които са част от стратегията „Европа 2020“. Селскостопанските производители, които заедно с горските производители са основните лица, които управляват земи, ще се нуждаят от подкрепа при приемането и поддържането на системи за земеделие и селскостопански практики, които са особено благоприятни за постигане на целите в областта на околната среда и климата, тъй като пазарните цени не отразяват осигуряването на такива обществени блага. От съществено значение ще бъде също така да се използва във възможно най-висока степен разнообразният потенциал на селските райони, което ще допринесе за приобщаващия растеж и сближаването. Ще бъде отделена роля и място на запазването и подобряването на екосистемите, свързани със земеделския и горския сектор, по отношение на биоразнообразие (ландшафт, управление на водите, управление на почвите, намаляване на вредните емисии). Ще се работи активно и в областта на ефективното усвояване на ресурсите от земеделския и горския сектор, с цел преминаване към нисковъглеродна икономика в сектора. И в следващия период ще се инвестира в конкурентоспособността на земеделието. То ще бъде свързано с преструктуриране на стопанствата и приобщаване на по-младите. Сред приоритетите ще е и възможността за създаване на работни места и развитие на селските райони.