Биоземеделието - приоритет ли е то за България

История на биоземеделието в България и възможности за финансиране

Биологичното земеделие в България вече е с 23-годишна история. Първите стъпки датират от 1987 г, когато в Аграрния Университет - Пловдив се създава Агроекологичен център с демонстрационна биологична ферма. През последните 15 години се засилва интересът към биологичното производство. През 2001 г се появяват първите български сертифицирани продукти.

През 2003 г в Пловдив се провежда конференция на високо равнище „Шансовете на биологичното земеделие в разширения ЕС", на която Министерство на земеделието и горите се ангажира да разработи Стратегия и Национален план за развитие на биологичното земеделие.

В Националния план за развитие на биологичното земеделие (НПРБЗ) в България в периода 2007 - 2013 г. се прави преглед на състоянието на земеделието в България, на състоянието на хранително-вкусовата промишленост, на пазара на земеделски продукти и храни към 2004 г., а също така и на състоянието на биологичното земеделие и реализацията на биологичната продукция. Анализира се законовата и финансова рамка на биологичното производство в България, а също и европейската нормативна уредба. На базата на всичко това се прави анализ на силните и слабите страни на биологичното земеделие в България. Като силни страни се приема, че съществува нормативна уредба, която до голяма степен е хармонизирана с изискванията на ЕС, има български органи за контрол и сертификация, има информирани повече от 1700 земеделски производители на биологични продукти, расте броят на сертифицираните производители, има сдружения на производители, има разработени схеми за кредитиране на биологичното земеделие, българските биологични продукти се търсят за експорт, цените им са конкурентни на международния пазар и др. Слабите страни са обособени в 5 групи. Отчита се, че е малък броят на биологичните земеделски стопанства в България, недостатъчно разнообразна е произведената по биологичен начин продукция, няма развит вътрешен пазар, слаби са позициите на българските биологични продукти на външния пазар, законодателството в сферата на биологичното земеделие не е хомогенно, нормативната база не е изчерпателна, липсват национални минимални изисквания за производство на национално характерни биологични продукти, няма статистика за състоянието на биологичното земеделие в страната.

Петте стратегически цели и предвидения за тях бюджет са:
1. Развитие на пазара на биологични продукти - 29 975 хил.лв;
2. Осем процента от използваната земеделска земя да се управлява по биологичен начин към 2013 г. - 84 017 хил.лв;
3. Създаване на ефективна нормативна рамка за развитие на биологичното земеделие към 2007 г - 20 хил.лв. (това е бюджет само за 2006 г.);
4. Ориентирани към практиката научни изследвания, образование, обучение и консултантска дейност в областта на биологичното земеделие - 48 359 хил.лв.;
5. Установяване на ефективна система на контрол и сертификация - 2 173 хил.лв.

За всяка от стратегическите цели, бюджетът е детайлизиран по години - за 2006, 2007, 2008, 2009 и за 2010-2013 г. Общият бюджет, предоставен за реализиране на целите на
НПРБЗ е 164 544 хил.лв.

Финансирането на земеделските стопани, занимаващи се с екологично съобразно земеделие, в т.ч. и с биологично производство, се осъществява на основание Мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР). ПРСР е наследник и продължение на мярка 1.3. „Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда" по програма САПАРД. Прилагането на Мярка 214 се урежда с Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По отношение на биологичното производство, чрез Наредба 11 се регламентира финансово подпомагане на биологичното растениевъдство и биологичното пчеларство.
Финансират се агроекологични дейности за срок от 5 години; финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни плащания, като 82% от средствата се осигуряват от ЕС, а 18% - от републиканския бюджет. Подпомаганите лица по подмярка „Биологично земеделие" се задължават да спазват изискванията на Регламент на Съвета № 834/2007 и Регламент на Комисията № 889/2008 и за петгодишния период на подпомагане поне веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях продукти с правилата на биологичното производство.

Подпомаганите лица трябва да преминат агроекологично обучение или да докажат наличие на опит. За периода на подпомагане земеделските стопани водят дневник за извършваните дейности. Те са длъжни да спазват правилата на биологичното земеделие на цялата площ на най-малко един блок на земеделското стопанство и да не намаляват площта, с която са кандидатствали за подпомагане, а по отношение на биологичното пчеларство - през петгодишния период да не намаляват броя на пчелните семейства под определения минимум от 20 пчелни семейства.

Земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие, могат да получават следните суми по ПРСР:

• Полски култури: в преход - 181 евро/ха, преминали преходен период - 155 евро/ха;
• Трайни насаждения, лозя, маслодайна роза: в преход - 505 евро/ха, преминали преходния период - 418 евро/ха;
• Зеленчукови култури, вкл. гъби: в преход - 483 евро/ха, преминали преходен

• Ароматни и медицински растения: в преход - 340 евро/ха, преминали преходния период - 267 евро/ха;
• Ливади и пасища, преминали преходния период - 82 евро/ха;

Очаква се през този месец да бъде одобрено увеличаване на плащанията за земеделски стопани, произвеждащи биологична продукция.

Според производителите на биологични продукти обаче субсидиите са недостатъчни, като в същото време те са изправени пред сериозни административни пречки. През юли асоциация „Биопродукти" изпрати отворено писмо до министър Мирослав Найденов, в което се посочва, че фермерите срещат изключителни трудности при усвояването на еврофондовете.
"Въпреки прокламираната нова политика за насърчаване на биологичното земеделие и многократните обещания за разрешаване на проблемите в тази област, ние не само че не виждаме държавна подкрепа (не е заделен и един лев от държавния бюджет за този сектор) а срещаме постоянни прегради при получаването на полагащите ни се европейски средства. Поради административни и волеви причини, до момента са усвоени малко над 1% от предвидените за периода 2007-2013 г. за България 455 млн. евро", се посочва в отвореното писмо.

Според организацията половината от биофермерите все още не са получили полагащите им се средства за 2009 г., а на които е отказано субсидиране, не знаят какви са мотивите за това, защото едва сега се получават уведомителните писма за 2008 г.

Биопроизводителите се наказват за най-дребни грешки, при това допускани основно от държавната администрация.
Ние сме подложени на най-голям брой проверки и като правило получаваме всички субсидии последни. Плащанията се задържат, за да може от тях да се приспадат евентуални, бъдещи санкции по мярката "Агроекология", коментират протестиращите.

В същото време от ДФ "Земеделие" отчитат слаб интерес и признават за затруднения, заради които ще се променят правилата за кандидатстване.