EurActiv: Предстои тежка борба за земеделските субсидии в ЕС

Илзе Айгнер, заедно със своя френски колега Бруно Лемер, наскоро представи документ, в който двамата се изказват срещу ново преизчисляване на селскостопанските субсидии на ЕС. Савицки заяви, че първоначално е имало намерение всички да се споразумеят за обща позиция. Германия и Франция обаче били публикували документа с тяхната позиция, без да чакат становище от Варшава. „Тук неуспешно се правят опити да се упражнява натиск върху други страни-членки", поясни той.

Полша изисква сериозна реформа на ОСП. Европейските селскостопански субсидии в бъдеще трябва да се плащат грубо пресметнато на хектар. Това би означавало значително увеличение на директните плащания на източноевропейски фермери.

Тъй като увеличение на селскостопанския бюджет е малко вероятно, сегашните средства трябва да се преразпределят. Това значи съкращаване на премиите за германски и френски фермери.

Германия и Франция смятат полското предложение за „неоправдано". В тяхното становище се казва, че то „не съответства на икономическата ситуация на ЕС". През последните години вече е взето много от германските фермери, каза Айгнер. Тя се за „трудна борба" и „дълги упорити преговори". Френският й колега добави: „Не е желателна революция в общата селскостопанска политика".

Досега директните плащания от Брюксел за фермерите се ориентират по тяхната продуктивност. Един френски фермер получава около 280 евро за хектар, а германски - по 260 евро. В нови страни-членки като Полша, Румъния и България подпомагането е само на половина. Париж и Берлин се аргументират, че тези разлики са оправдани поради по-ниските разходи за продукция в по-бедните страни-членки.
50 млрд. евро или 40% от бюджета на ЕС отиват за фермерите. Най-голяма полза от тях имат тези в Германия и Франция, които заедно получават над 43 млрд. евро. Еврокомисарят по селското стопанство Дачиан Чиолош ще представи през ноември първи предложения за ново оформяне на ОСП.

Германия предлага леко преразпределение на субсидиите. Най-големите бенефициенти на досегашните субсидии трябва да понесат намаление от до 3%. Особено ощетени страни като Естония, Латвия, Литва, Румъния и България трябва от своя страна да получат повече от Брюксел.

Полша нарече германско-френския докумет по становище „консервативен". „Те защитават интересите на своите фермери и пренебрегват тези в другите страни-членки", разкритикува Савицки. Латвийският аграрен министър Яниш Дуклавс също посочи, че по-малките страни-членки „не са толкова щастливи" с германската позиция.

Има и други планове за реформи. Субсидиите могат в бъдеще да се изчисляват според обработваема площ, географска зона, отглеждани продукти, доходи на глава от населението в държавите или брой на работната ръка в дворовете.

Според метода на изчисляване ще се предпочитат различни страни. Богати държави като Швеция ще печелят от обвързване с дохода на глава от населението, докато Гърция ще се класира най-напред, ако субсидиите се обвържат с броя на работниците. Айгнер заяви, че подобни плащания „никой не може да има предвид".

Преди всичко Швеция и Великобритания искат в бъдеще премиите за фермери да бъдат значително съкратени. Британският министър на земеделието Каролин Спелман настоя до 2010 г. да се установи перспектива за спиране на субсидиите. Дългосрочно директните плащания нямат право на съществуване.

Тя се съгласи с Полша: германците и фрацузите не могат повече да доминират толкова силно в ОСП, както в миналото. „След Лисабонския договор Европейският парламент участва във взимане на решенията. Това прави много по-трудно и за двете най-големи страни-членки просто да наложат своите прозиции", заяви тя.