Основни аспекти на Общата селскостопанска политика на ЕС

Често чуваме за Схемата за единно плащане и Схемата за единно плащане на площ, но какво са те? И двете са част от Общата селскостопанска политика. Те се използват, за да се разпределят преките плащания, които селските стопани получават от Европейския съюз.

 

Двете схеми са въведени след реформата от 2003 г. Основната идея е преките плащания да не обвързват субсидиите с размера и вида на производството. По този начин фермерите сами избират в какво да инвестират, като се ръководят от това какво се търси на пазара и какви са изискванията на купувачите.

 

В страните, които са членове на Съюза преди 2004 година, е въведена Схемата за единно плащане - СЕП. Новите страни-членки могат да избират между две нейни "версии": Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Регионална схема за единно плащане. България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словакия и Румъния прилагат СЕПП. Схемата за единно плащане на площ да продължи до 2013 г.

 

Схемата за плащане на площ представлява плащане на единица площ (хектар). Колко пари ще получават фермерите се пресмята, като се разделят парите, определени за страната за една година, на използваната земеделска площ. Минималната площ за подпомагане на стопанство е от 0,3 до 1 ха. Всяка страна сама взема решение за точния размер. Плащането не е обвързано с продукцията или с броя отглеждани животни.

 

Българските стопани в момента не получават от ЕС парите за преки плащания на декар, които получават старите страни-членки. Това е така с всички новопостъпили страни в Съюза. Сумите нарастват постепенно с определен процент, като в България те ще достигнат 100% през 2016 година.

 

Как работи Схемата за единно плащане на площ?
Земеделският производител има възможност да получава директни плащания за стопанство, но за някои видове продукти средствата могат да бъдат свързани и с количеството продукция (твърда пшеница, протеинови култури, полски култури).

 

За да може да се получи от единното плащане, земеделският стопанин трябва да има права на плащане. Те се пресмятат като се вземат предвид получените плащания през определен период или броя хектари, с които фермерът е разполагал през първата година от прилагането на схемата за единно плащане.

 

За да получават средствата по схемата за единно плащане, фермерите трябва да спазват изисквания за безопасност на храните, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, опазване здравето на хората, безопасността на труда, както и да поддържат земеделската земя в добро състояние (това се нарича "кръстосано спазване"). Ако не отговарят на изискванията, плащанията на стопаните могат да бъдат намалени или прекъснати.

 

Българските фермери имат няколко допълнителни години, за да могат да отговорят на стандартите. Изискванията за опазване на околната среда, идентификация и регистрация на животните ще влязат в сила от 2012 година, а тези за здравеопазване на животните, обществено здраве, опазване здравето на растенията и хуманно отношение към животните - от 2014 година.