Възобновяемата енергия и селското стопанство

„2013 година ще остане паметна в историята на ОСП. Вече 50 години селскостопанската политика на Европа е двигател на европейския проект. Тази политика е насочена не само към земеделските производители, но и към европейските граждани. Тя засяга всички ни”, Дачиан Чолош, европейският комисар по селското стопанство и развитието на селските райони.

Общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-важните политики на Европейския съюз. Политиката е създадена през 1962 г., когато държавите основателки на ЕО се възстановяват от един дълъг период на хранителна криза. Прилагането на ОСП стартира чрез субсидиране на производството на основни земеделски продукти. Това води до генерирането на постоянни излишъци при някои земеделски продукти и поради тази причина политиката е подложена на многократно реформиране.

През 2012 г. се навършват 50 години от създаването на Общата селскостопанска политика навърши на ЕС. Освен тази годишнина през 2012 г. комисар Чолош представи предложението на Европейската комисия за реформирането на политиката.

Един от основните моменти в реформата е насърчаването на агроекологичните инициативи. Това означава, че спецификите на всяка територия трябва да бъдат взети предвид, а националните, регионалните и местните агроекологични инициативи да бъдат насърчавани. За целта Комисията предлага два от шестте приоритета на Политиката за развитие на селските райони да бъдат опазването и възстановяването на екосистемите и борбата срещу изменението на климата.

Биомасата

Биомасата се причислява към възобновяемите енергийни източници, тъй като скоростта на използването на различни растения и отпадъци от преработването им за добив на енергоносители засега е по-ниска от скоростта, с която те се възстановяват.

Терминът „биомаса” обхваща нарастваща органична материя, като треви, дървета, водорасли, торф, както и продукти и суровини от растителен и животински произход. Напоследък в Европейския съюз се акцентира върху отглеждането на т.н енергийни растения.

Енергийните растения представляват култури, отглеждани специално за енергийни цели. Могат да бъдат едногодишни и многогодишни култури, които служат като суровина за добив на твърди, течни и газообразни горива. За преработка могат да се използват листата, стъблата и семената на тези култури. Тази дефиниция не включва органичните остатъци и отпадъците от широк кръг растения, които също могат да се преработват за получаване на горива.

Основните групи източници на биомаси са:
• Растителни енергийни култури – растителните енергийни култури са многогодишни и се прибират всяка година, след като е минал период от две до три години за постигането на пълната производителност;
• Дървесни енергийни култури - бързорастящи дървета с твърда дървесина, които се използват след пет до осем години от засаждането им. Те включват хибридни тополи, хибридни върби, клен, канадска топола, ясен, орех и чинар;
• Селскостопански култури – стъбла, царевична скорбяла и царевично масло, соево олио и соя, пшенична скорбяла, други растителни мазнини.

Доколкото касае селското стопанство, преработката на биомаса за енергийни цели включва следните технологични възможности:
• Използване на влажни ко-продукти, като животински екскременти, за метанизация (получаване на биогаз);
• Използване на сухи ко-продукти, като слама, за термохимическа конверсия;
• Отглеждане на специални бързорастящи култури за термохимическа конверсия;
• Отглеждане на конвенционални растения като захарно цвекло, маслодайни култури и други за производство на течни горива (биодизел, биоетанол).

Параметрите, на които трябва да отговарят енергийните растения, са следните:
• Ефикасно преобразуване на слънчевата енергия в растителни тъкани;
• Ефикасно използване на водата;
• Максимално използване на слънчевата светлина през сезона на нарастване;
• Минимални допълнителни разходи за отглеждането им и прибирането на реколтата;
• Високо съдържание на сухо вещество при прибиране на реколтата;
• Висока плътност на енергията – т.е. високо съдържание на мазнини, захари, нишестета, лигноцелулоза;
• Производството и използването им да има минимално въздействие върху околната среда.

Добри практики в ЕС

ЕС работи за намаляване на въздействията на промените в климата и установяване на обща енергийна политика. Като част от тази политика държавните глави и министър-председателите на държавите-членки приеха през март 2007 г. задължителни цели за увеличаване на дела на възобновяемата енергия. До 2020 г. възобновяемата енергия трябва да съставлява 20% от крайното потребление на енергия в ЕС (8,5% през 2005 г.). За да се постигне тази обща цел, всяка държава-членка трябва да увеличи своето производство и използване на възобновяема енергия за електричество, отопление, охлаждане и транспорт.

Някои страни-членки на ЕС използват биомасата за отопление на училища, детски градини и парници:

Отоплителна централа на Биомаса в гр.Ихтиман, България

В отоплителната централа е инсталиран котел с мощност 3 МВт за изгаряне на дървесен чипс, който работи напълно автоматично. Произведената гореща вода се подава в топлопреносната мрежа с обща дължина над 8 км и постъпва в абонатните станции, които са с автономен режим на работа.Отпадъчната биомасата се събира в радиус до 30 км от гр. Ихтиман, надробява се по изискванията за дървесен чипс и транспортира до отоплителната централа.

 Когенерационна инсталация в Апиро, Италия

Инсталацията е създадена по проекта „Clean Energy Europe“ в малката община Апиро (2 500 жители). Топлинната мрежа е конфигурирана през март 2008. Целта е иновативно и устойчиво управление на земеделските площи и производство на възобновяема енергия в общината.
В резултат от проекта е реализирана когенерационна инсталация, която произвежда топлинна енергия за сградата на градския съвет, две училища, театъра и болницата.

Инсталация в Касчина Рончи, Италия

Инсталацията в стопанство Касчина Рончи е създадена с цел да се достигне максимална ефективност при производството на топлина и опазване на околната среда.

Може да бъде захранвана както с трески, така и с фабрични пелети. Има система за контрол на пепелта и дима. Инсталацията обхваща площ от 8000 м2 и служи за отопление и охлаждане оранжерия и парници.