Край Плевен се намира един от малкото музеи на виното в света

стр. 1

В парка „Кайлъка” край Плевен се намира един от малкото музеи на виното в света. Той е и сред най-младите. Основан през 2008 г., музеят се помещава в една от пещерите на парка. В галериите с форма на Георгиевски кръст, се съхраняват над 12 хил. бутилки български вина от всички райони на страната. Там може да се види и най-голямата колекция от стари вина в България – около 7000 бутилки с вина отлежали между 30 и 100 години. Музеят разкрива историята на виното по нашите земи, но тя всъщност до голяма степен съвпада и с историята на виното въобще, съобщава БНР.

Защо точно в България се намира един от редките музеи на виното в света?

Защото земите ни изобилстват със свидетелства за древната история на тази вълшебна напитка още от времето на траките. В древността те са били известни като производители на най-добрите вина. В своята Илиада Омир разказва как натоварени с вина кораби от Тракия акостирали до гръцкия лагер пред Троя. В IV в. преди Христа и Аристотел споменава митичните вина от Тракия, които са били толкова гъсти, че преди употреба задължително е трябвало да бъдат разредени с вода. Впрочем, траките единствени в древността са пиели виното неразредено. За тях то е имало свещен ритуален смисъл. Първият известен бог на виното принадлежи точно на тракийския пантеон – Загрей /Агрей/, бог и на слънцето, превъплътен по-късно в известния древногръцки бог Дионисий.

„Всъщност, виното е в центъра на цялата тракийска култура и религия, разказва Таня Николова, управител на Музея на виното в Плевен. Първият бог на виното е бил тракийският Загрей. Макар че по-известни са по-късните му превъплъщения под името Дионисий или Бакхус. Траките са вярвали, че, отпивайки от вълшебната напитка, богът на виното се вселява в тяхната душа и поради тази причина те се чувстват щастливи, започват да се веселят, да пеят и да танцуват. Пиели са еликсира в прекрасни съдове. Те са първите, които съвършено умишлено са „блендирали” напитката, т.е. смесвали са няколко вида вино. За това свидетелства находката от Вълчитрънското златно съкровище, представляваща три скачени вдлъбнати съда с формата на листа, всеки от които вероятно е съдържал различен вид вино. Този уникален съд е служел за поднасяне на напитката при специален религиозен ритуал. Цялата тракийска култура се е въртяла около виното и е невъзможно да се говори за траките, без да говорим за виното”.

Безброй са изящните древни съдове за вино, най-често от сребро и злато, открити в многобройните тракийски гробници по българските земи. Най-известното от тях е Панагюрското съкровище, прекарало в земята над 20 века. Привързаността и умението на траките да произвеждат гроздовия еликсир се предава и на последвалите ги славяни и прабългари, които заедно с тях формират българския етнос. За широкото разпространение на виното в ранното Средновековие говорят прословутите Крумови закони, един от които предвижда сурови наказания за пиянство. Любопитно е, че през Средновековието се изгубило умението за дълготрайно съхранение на виното. То често вкисвало и затова, обратно на наши дни, младото вино се продавало много по-скъпо от старото, твърдят историците. Българите запазват традициите си в лозарството и винарството и по времето, когато са част от голямата Османска империя /14-19 век/. Една от причините е, че те успяват да съхранят своята християнска религия, в чиито богослужебни ритуали виното е важен символ на пролятата христова кръв.
След Освобождението на България започва нов възход в българското лозарство и винарство, което обръща поглед към модерните технологии, съществуващи вече в Западна Европа.