„ОСП: поглед в бъдещето” - Гергана Стефанова

Общата селско стопанска политика е една от основните политики на ЕС, тъй, като близо 80% от територията на Европа попадат в селски райони. Тази политика е претърпяла много изменения поради факта, че първоначално беше ориентирана към производство на земеделска продукция, в следствие на което се достигна да презасищане с такава продукция и се получиха " планини от месо и зърно", и "реки от мляко". Днес ОСП се изразява повече в други основни мерки, намерили отражение в Програмата за развитие на селските райони, като тя цели съживяване на тези райони не само икономически, но и социално. Това подсказват и четирите основни оси на програмата за развитие на селските райони, но големия проблем според мен е, че в тези райони няма достатъчно население в трудоспособна възраст и основното което трябва да се предприеме, като действие в бъдеще е: Задържане и мотивиране на младите семейства да останат, да живеят и работят в тези райони. Всички младежи, в това число и аз, предпочитаме да търсим своята реализация в големия град, там където има работа и по-динамичен начин на живот, а всъщност богатството на селските райони се крие именно в спокойния начин на живот, сред тишината и зеленината на природата.

Според мен в бъдеще трябва да се заложат повече средства по ос 3 на програмата за развитие на селските райони, средства с които да се осигури развитие на по-нетрадиционни дейности, като развитие на селски туризъм, създаване на микро и малки предприятия в областта на дърводобива, преработката на дървесина и произвеждането на мебели от нея. Много добър и успешен бизнес в селските райони е възраждането на някои занаяти, отглеждането на нетрадиционни селскостопански култури и животни, създаването на така наречените екологични ферми или развитие на дейности свързани с използването на нетрадиционни източници на енергия. Ако бъдещето на селските райони зависи от мен, аз бих наблегнала най-вече на развитието на селски и екологичен туризъм с което мисля, че ще се привлекат повече финансови ресурси и хора в тези райони, ще се подобри инфраструктурата. Туризъм не може да се развива при лоша или липсваща инфраструктура. Бих заложила на развитието на едрото и средно фермерство. Многократно по-високи са добивите и икономите от мащаба, които може да си позволи един фермер, спрямо една замираща структура, каквато е земеделската кооперация.

Това, което бих се опитала да променя още е социалната политика към хората в селата. Бих мотивирала с финансови помощи младите семейства да останат да живеят в по-малките градове и по-големите села на България, защото това би могло да бъде разковничето за съществуване на тези териториални и географски обособени структурни единици. В противен случай развитие на селските райони не може да има, ако в тях няма хора в трудоспособна-активна възраст. Не мислимо е да оставим само застаряващото население в тези райони, население, което е на прага на своя жизнен път, колкото и мъдри да са тези хора, в което не се съмнявам, те нямат физическата издръжливост и психическата нагласа да задействат развитие и да провокират промени гарантиращи разцвет на селските общности. Поради тази причина за мен е най-важно първо да създадем условия за разумно съществуване и битуване на хората в тези райони и второ да ги мотивираме да останат в селските райони, чак след това можем да мислим за всички конкретни мерки по програмите на Европейски съюз.