ОСП не бива да се свежда до субсидиране на селскостопанските производители

Провежданата от няколко месеца реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) протича в условия на сблъсък на множество различни интереси.Конвенцията относно земеделието и селските райони (ARC 2020 – Agricultural and Rural Convention) е платформа, обединяваща 150 организации от 22 страни-членки на ЕС. Тя промотира устойчиво селско стопанство с грижа за околната среда и социално-икономическото развитие на европейските територии.

Докато по данни на FAO за изхранването на 9 млрд. души до 2050 г. селскостопанската продукция трябва да се увеличи със 70% само чрез покачване на добива, други експерти предпочитат да говорят за 30%. Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD) на международно равнище, Постоянният комитет за научни изследвания в селското стопанство (SCAR) на европейско равнище и френската агенция за прехрана и земеделие „Agrimonde” на национално равнище смятат, че „обичайният“ сценарий е неустойчив и неприемлив за в бъдеще, предвид на екологичните и климатични заплахи за планетата.

Алтернативният сценарий в този дух изисква промяна на начина ни на хранене:

• по-малко животински калории и по-голямо количество растителни калории;
• намаляване на загубите и на количеството отпадъци;
• изобретяване на екологични, икономични, но ефективни производствени системи;
• подобряване на местното самоуправление в областта на селското стопанство и храненето в различни мащаби.

Предвид този дневен ред, ARC 2020 разглежда като неотложна необходимостта от реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) в EU 27. ARC счита, че трябва да има съгласувано и координирано преобразуване на системите на селскостопанско производство и потребление на храни в съответствие с предизвикателствата на съвремието ни.

В това отношение ОСП, на първо място, не бива да се свежда до субсидиране на селскостопанските производители. Политиката трябва да служи за координация и организация на взаимоотношенията между отделните сектори, територии, селскостопански производители и потребителите на храни, но и да скъсява дистанцията между европейските институции и европейските граждани.

Ако предизвикателствата, пред които сме изправени са от глобално, комплексно и колективно естество, то фактът, че от 1992 г. ОСП се базира на инструмент за индивидуализиране на европейската публична интервенция е доста странен. По същество, подпомагането на доходите на селскостопанските производители, което остава в центъра на ОСП след реформата, все още не отчита реалните размери на доход и имущество на селскостопанските домакинства. Поради този факт 20% от бенефициентите получават над 80% от помощите.
Отделянето на ресурси за селскостопанската политика трябва да съдейства за по-добро опазване на околната среда, опазването и откриването на работни места и развитието на селскостопанските райони, в условия на насърчаване на колективните дейности и сътрудничеството. Следователно двата стълба на ОСП трябва да се допълват един друг за постигането на тези цели при поставянето им на равна нога.

ARC подкрепя решението на Европейската комисия да подобри общностно-базираното насочване на помощите към младите селскостопански производители, малките стопанства, реалните селскостопански активи, екологичните показатели на стопанствата („озеленяването" на ОСП ) и най-ощетените области. ARC подкрепя и засиленото използване на европейски публични фондове с остепенно намаляване на отделяното количество ресурси съобразно вида селскостопанска работа от една страна и стратегическата координация на различните фондове, насочени към селските райони от друга.

Становището на ARC 2020 е, че по всички въпроси на реформата ОСП трябва да следва следите две успоредни насоки:

• Промяна на парадигмата в селското стопанство и хранителните системи в посока промотиране на устойчивото земеделие във възможно най-много територии, при наличие на разнообразни практики в производството и преработка на храните на регионално и местно ниво, с по-тесни връзки между селскостопанските производители и потребителите и фокус върху общественото здраве, околната среда и хуманното отношение към животните;
• Икономически, социален и екологичен възход на селските райони на базата на разнообразието на селските общности, култури и местни ресурси и изпълнението на ангажимента на ЕС по отношение на социалната, икономическата и териториалната кохезия. Време е развитието на селските райони да бъде прието за рамкова политика, която дава възможност на селскостопанските производители и живущите в провинцията да стартират дългосрочни проекти. То не бива да се явява селскостопанско допълнение към ОСП, с насоченост към възстановяване на фермите.

С реформата на ОСП, ЕС трябва даде пример за стремежа към повишаване на земеделската и бюджетна ефикасност. Ефикасност на производството на растителни калории и превръщането им в животински калории, с помощта на иновативни селскостопански техники, при ниски разходи за изкопаеми горива, гарантиране на справедливи доходи за селскостопанските производители, подкрепа на борбата с глобалното затопляне, зачитане на алтернативните методи на земеделие и поддържане на екологично и териториално равновесие.

Ефикасност на използването на публичните средства, така че всяко вложено в ОСП евро да носи добавена стойност за европейските граждани. В този смисъл ARC 2020 подкрепя партньорството между Европейския съюз, селскостопанските производители и гражданите на Европа.