Мария Неделчева: Преките плащания за българските земеделци от януари 2014 г. ще нараснат с 30%

Дебатите за реформата в Общата селскостопанска политика (2014-2020 г.) в Европа продължават. За България и другите нови страни в ЕС обаче има доста подводни камъни, коментира БНР. Сред тях особено важна е темата за преките плащания на фермерите. Освен че също са засегнати от кризата, тези страни трябва и да догонват по-старите държави в ЕС, за да бъдат конкурентноспособни. Според българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, фермерите от новите държави-членки очакват силен политически сигнал, справедливост и опростени процедури за преките плащания от реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС.

„Несъмнено подкрепата на Германия за нас е много важна”, убедена е тя. „Това е много силен сигнал, изпратен към нас, и означава ясно, че усилията, които полагаме повече от година и половина за тази наша кауза, а именно, изравняване на субсидиите за фермерите с тези в по-старите страни от ЕС, са в правилна посока. Това е подкрепа, която може само да ни окуражи да продължим да настояваме. Когато говорим обаче за директните плащания, трябва да сме наясно, че тръгнахме с много амбициозна цел за изравняване на 100 процента, а това няма как да се случи бързо. Най-малкото защото и другите страни имат своите реални аргументи, независимо дали за начина, по който се усвояват средства, за ускорени процедури, за административно опростяване и т.н. На този етап най-важната и най-голяма стъпка напред, според мен, постигната с усилията и на Министерството на земеделието, и на евродепутатите в Комисията по земеделие, е че имаме конкретно ново предложение. А именно, страните, които получават под 90 процента от средната стойност на преките плащания за фермерите в ЕС, ще получат увеличение с 30 на сто. За България това е много силен знак. Тоест, преките плащания за българските земеделци от 1 януари 2014 г. ще нараснат с 30 на сто”.

Пред страната ни обаче предстоят още много битки и предизвикателства, смята Мария Неделчева. Причината е, че увеличението е пряко обвързано с бюджета, а без силен евробюджет няма да има и силна селскостопанска политика. Тя е категорична, че несправедливото разпределение на субсидиите между всички страни, трябва да бъде премахнато още в 2014 г. Иначе според нея има опасност ЕК да реши, че увеличението с 30 на сто за новите страни е достатъчно. За България е притеснително и предложението на ЕК, 2011 г. да бъде въведена като референтна година за кандидатстване за средства през 2014 г., смята евродепутатката. За разлика от старите страни, България по договор може да подпомага площ, която е доста по-голяма от текущо заявяваната. Наблюдава се също тенденция на ежегодно нарастване на заявителите и обработваемата площ за страната. Добри новини от дебатите по Общата селскостопанска политика има за българските животновъди, смята Неделчева.

Проблемът обаче е, че „90% от животновъдите ни не са собственици на земята, т.е., нямат право и не получават преки субсидии, както е в старите страни в ЕС”, обясни тя. „На питането ми еврокомисарят по земеделие Дачиан Чолош отговори, че ситуацията в България е взета предвид и ще се предложи нов финансов инструмент, който да може да отговори на спецификата за българите. Успяхме обаче да направим крачка напред, защото факт е, че българските животновъди сега са много силно ощетени в сравнение с колегите си от останалите страни в ЕС”, припомни българската евродепутатка.

В тази връзка новата схема за комбинирани плащания с европари трябва да бъде опростена и да остане в I-ви стълб на ОСП /директни плащания/, каза още Мария Неделчева. На последното заседание на Земеделската комисия в ЕП тя обърна внимание и на идеята за гъвкавост между I-ви и II-ри стълб /развитие на селските райони/. Според нея за България е много важно да продължава да отстоява тази позиция. Но трябва да внимаваме, защото още не е ясно как се изчислява колко процента да се прехвърлят от единия в другия стълб и обратно и има ли граници за равномерното им разпределение, предупреди тя.

„Това, което в момента спира България, за да може да усвоява пълноценно евросредствата, е, че в някои програми, където парите са на разположение, проектите, макар да изпълняват критериите, не могат да бъдат депозирани. И обратно, има програми, работещи много добре, с качествени проекти, по които средствата са изчерпани, но досегашната система не позволяваше прехвърляне на евросредствата от една програма или мярка в друга”.

„Това, което успяхме да извоюваме и ще е факт от 1 януари 2014 г., е, че т.нар. оси или разделението на парите по мерки, вече липсва”, посочва Мария Неделчева. „Нещо повече, всяка страна-членка ще може сама да определи приоритетите си в рамките на мярката за „развитие на селските райони”. Това е много важно. В сега зададената рамка за усвояване на пари по този стълб, приоритетите на Германия са може би най-адекватни на тези на България. Но за мен е важно да сме в постоянно сътрудничество също и с бюджетната, земеделската, а и с регионалната комисия, за да може тези приоритети да бъдат ясно дефинирани. Още повече, че новата ОСП ще се базира на т.нар. регионализация. Тоест, България ще се изправи още тази година пред силното предизвикателство да аргументира ясно начина, по който е определила своите региони. Те трябва да се дефинират така, че да можем да поправим ситуации като днешните. Например, земеделски производители в пряко съседство да се оказват в положение, когато единият да може да получава субсидия, а другият – не, защото парцелът до него вече не попада в категорията планински или полупланински райони. Но това трябва да се съчетае и с правилно дефиниране на регионите или територията на страна като цяло, за да се прецени кое е най-добро за нас".

За България е предизвикателство и идеята 30 процента от преките субсидии да бъдат обвързани с мерки за околна среда – т.нар. зелена политика, смята Мария Неделчева. Въвеждането на задължителен дял „зелени дейности” е твърде висок не само за нас, а и за много други страни в ЕС. По думите й не трябва да се стига до ситуация, в която санкциите за неприлагането на този елемент да са по-високи от отделените за плащания средства. Също трябва да се избегне и допълнителната административна тежест по перото за преките плащания. При прилагането на новата схема, допълнителните административни процедури се изчисляват на 15 процента от преките плащания. За България и подобни страни това е много, не бива да се допуска, и страната трябва да отстоява тази позиция, категорична е Мария Неделчева.