„ОСП: поглед в бъдещето” - Албина Гълъбова

Знаете ли... Понякога се чудя какво се случи. Къде сбъркахме с природата, бъдещето, живота си? България винаги е била на кръстопът - географски, но и духовен. Следейки медиите, виждам как все повече се доближаваме до запада, неговите мечти и болезнени амбиции. На каква цена става всичко това? С какво ли ще платим, за да бъдем материално богати? Може би със здравето си, духовното си богатство, защо не и с живота на децата си?

Според мен, най-големите проблеми за качеството на продуктите в България идват от това, че внасяме прекалено много чужди стоки, а пренебрегваме своите. От това губят както българските производители, така и потребителите. Аз като човек, който желае да поддържа добре своето здраве и това на семейството си, желая да се храня с чисти, натурални, български продукти. Искам да съм сигурна в тяхното качество и свежест. Израсла съм в „овощната градина на България“ - град Кюстендил и когато бях малка, имах възможността да вкуся от сочните плодове на моя роден край. За съжаление, с годините вместо разцъфнали дървета и засадени полета, виждам само пустош и безхаберие. Българина няма стимул да произвежда сам продуктите си, а предпочита да си закупи безвкусни и загнили още в магазина плодове и зеленчуци. Дори „новоизлезлите“ на пазара БИО-храни не се разпродават, защото са толкова скъпи, че средностатистическият български гражданин не може да си ги позволи, а и честно казано, високите им цени са причината те да престояват дълго време на щандовете за храна и отново това буди съмнение в качеството им. Това ли е, с което искаме да храним телата си и тези на нашите деца? Чувствам се абсурдно да виждам разделени храните на БИО и НЕ БИО – та не е ли логично всички да бъдат биологични и чисто създадени без изкуствени торове и купища отрови?!

Когато бях малка и минавахме с колата на баща ми разстоянието между селата Драговищица и Шишковци (Кюстендилско) как гледах с радост множеството засадени дръвчета – ябълки, круши, кайсии, праскови и череши. Татко ми ми е разказвал, че само това засаждение преди години е давало над осем милиона килограма или, както той обича да казва: „По един килограм за всеки българин“. Чела съм, че кюстендилската ябълка е била на трапезата на всеки султан. С това е и известен моят край – с плодовете – сега като ги няма, западна и популярността на Кюстендил, духът му. Безкрайно тъжно ми е да се разхождам вечер по празни улици – без граждани, без млади хора, без туристи, без живот. А, повярвайте ми, човек, колкото и добре да живее, най-съкровеното му желание е да се завърне в родния си град или село, но няма ли реализация за него там, няма ли хляб... Всичко е обречено!

Но аз не целя да бъда песимист относно бъдещето. Според мен, най-полезно би било това българина да се завърне към селото. И не случайно все повече млади хора казват реплики като: „Аз не бих отгледала детето си в големия град“, „Искам да се върна към корените си“, „Ще си купя къща на село“. Едно от най-важните неща за българина е неговата сигурност – това детето му да има какво да яде утре. Но започваме да се замисляме и за качеството на утрешното блюдо.

Чела съм интересни неща, които могат да влязат в употреба на производителите. Като например това, че билките са много ефикасно средство за борба с нежеланите насекоми в насажденията. Обикновената съсънка или т.н. котенце /Anemone pulsatilla/ със своите горещи вибрации не позволява развитие на гъбични заболявания дори и в най-влажно лято. Или пък между лехите с пипер се сади чубрица и босилек, които го предпазват от неприятели. Татула и тоника от коприва помагат на зеленчуците и овощните дървета при борба с листни въшки. Нужно е само един добре организиран процес на съвместно засаждане на селскостопански продукти с билки.

Безспорно е твърдението, че ако няма дъждовни червеи в почвата, няма и чисто земеделие. Дъждовният червей пропуска през себе си за денонощие, количество почва, равна на неговата тежина. Средната тежина на червей е 0,5 г. Ако вземем например 10 декара почва и със зоофауната сме имали „мирно съвместно съществуване”, т.е. не сме прекопавали и орали, то за една година червеите ще наторят участъка с 5 тона биохумус. Мисля, че не е съвсем трудно да се промени целия облик на отглеждането на овощни и земеделски продукти като се използват стари „трикове“, по никакъв начин не нараняващи природата.

Искрено се надявам хората в бъдеще да отворят сърцето си за българските продукти и да престанат да купуват чуждите. Само така нашите производители биха имали стимула да работят и да създават качествена продукция без отрови и химически препарати.