Отглеждането на тютюн в България – проблеми и алтернативи

България е традиционен производител на тютюн и в страната ни е съсредоточена най-голямата в ЕС общност на тютюнопроизводители - 37 хиляди души. Отглеждат се предимно ориенталски тютюни, чието отглеждане обаче става единствено с ръчен труд. Страната ни допринася с над 72% от произвеждания в ЕС ориенталски тютюн. През тази година родните производители получиха за последен път държавни субсидии. България е последната и единствена за 2010 г. страна от съюза, която изплати държавни помощи за произведената през м.г. тютюнева реколта. Те възлизат на 116 млн. лв.

ЕС произвежда 5% от тютюна в света. Най-големият производител в съюза е Италия (36% от производството в ЕС), следвана от Полша (16%), България (12%) и Испания (12%). По данни на Европейската комисия в момента в ЕС се произвеждат около 250 хиляди тона суров тютюн годишно което го прави петия по големина производител в света след Китай, САЩ, Индия и Бразилия.

Въпреки това, количеството на обработваемата земя, използвана за производството на тютюн в ЕС намалява с бързи темпове поради рестриктивната политика към тютюнопушенето- в момента е около 115 хиляди хектара, обработвани от около 80 хиляди производителя. Поради същата причина през новото хилядолетие в съюза започна реформа на помощта за земеделските производители, отглеждащи тютюн. Като част от реформата на Общата селскостопанска политика през април 2004 г. съветът на министрите на земеделието реши да реформира сектора на суровия тютюн.

Реформата се извършва в две фази - преходна фаза (2006-2009) и втора фаза (2010 и след това):

Между 2006 и 2009 г. страните-членки можеха или напълно да разкъсат връзката между производството и финансовата помощ за тютюневия сектор сектор или да продължат да свързват до 60% от помощта с производството. Във втория случай оставащите 40% от помощите трябваше да бъдат разделени от производството. Това означава, че производителите на тютюн получават помощ за дейности, различни от отглеждането на тази култура.

От 2010 г. нататък всички европейски страни и регионите им трябва напълно да разделят производството от помощта. 50% от субсидиите за тютюневия сектор трябва да бъдат включени в схемата за единното плащане. Останалите 50% отиват за засилване на програмите за развитие на селските райони, особено за развитие на районите, в които се произвежда тютюн.

В момента в Програмата за развитие на селските райони в България не са предвидени преки мерки за подпомагане на преминаването от отглеждане на тютюн към други култури.

По настояване на земеделския министър, в проектобюджета за 2011 г. е залегнала сума от 143 млн. лв. Тези пари са одобрена от Брюксел национална помощ в подкрепа на реформата в този бранш чрез насочване на тютюнопроизводителите към други дейности. Субсидиите няма да се дават както досега за произведено количество тютюн, а за алтернативни програми на заетост в помощ на развитието на селските райони.

Тютюнът е култура, която изтощава почвата от хранителни съставки като фосфор, азот и калий. Освен това производството му в България е съсредоточено основно в планински и полупланински райони.

Поради тези причини производителите, които желаят да заменят отглеждането му с други култури, могат да се възползват основно от три мерки по втора ос на ПРСР - тази за развитие на биологично земеделие и мерките за стопаните в райони с ограничения.

Мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР). ПРСР е наследник и продължение на мярка 1.3. Финансират се агроекологични дейности за срок от 5 години; финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни плащания, като 82% от средствата се осигуряват от ЕС, а 18% - от републиканския бюджет. Подпомаганите лица по подмярка „Биологично земеделие" се задължават да спазват изискванията на Регламент на Съвета № 834/2007 и Регламент на Комисията № 889/2008 и за петгодишния период на подпомагане поне веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях продукти с правилата на биологичното производство.

Подпомаганите лица трябва да преминат агроекологично обучение или да докажат наличие на опит. За периода на подпомагане земеделските стопани водят дневник за извършваните дейности. Те са длъжни да спазват правилата на биологичното земеделие на цялата площ на най-малко един блок на земеделското стопанство и да не намаляват площта, с която са кандидатствали за подпомагане, а по отношение на биологичното пчеларство - през петгодишния период да не намаляват броя на пчелните семейства под определения минимум от 20 пчелни семейства.

Земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие, могат да получават следните суми по ПРСР:
• Полски култури: в преход - 181 евро/ха, преминали преходен период - 155 евро/ха;
• Трайни насаждения, лозя, маслодайна роза: в преход - 505 евро/ха, преминали преходния период - 418 евро/ха;
• Зеленчукови култури, вкл. гъби: в преход - 483 евро/ха, преминали преходен
период - 357 евро/ха;
• Ароматни и медицински растения: в преход - 340 евро/ха, преминали преходния период - 267 евро/ха;
• Ливади и пасища, преминали преходния период - 82 евро/ха;
• Пчелни семейства: в преход или преминали преходния период - 11,5 евро/ха

Финансово подпомагане е възможно и съгласно Мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони". Тези две мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) дават възможност за финансово подпомагане на стопани, които се занимават със земеделие в конкретни райони с природни ограничения.

Подпомагат се фермери, които работят при изключително тежки и непривлекателни природни условия. В тези случаи за производството на единица продукция се влагат значително повече средства, отколкото в стопанствата в останалите райони. Плащанията подкрепят поддържането на земята в добро агро-екологично състояние, както и намаляват опасността земята да бъде изоставена поради неблагоприятни агро-климатични и почвени ресурси. Сред целите, които тези мерки подкрепят са също подържането на ландшафта и биологичното разнообразие, както и рационалното използване, съхранение и устойчиво управление на земята и другите природни ресурси.

Специална Наредба, приета с ПМС № 30 от 2008 г. (ДВ, бр. 20 от 2008 г.), определя критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват.

Необлаготелстваните райони се делят на два вида: планински райони и райони с природни ограничения, различни от планинските.

В планинските райони попадат землищата на населените места, които отговарят на поне един от следните критерии и показатели:
• средна надморска височина минимум 700 м.;
• среден наклон на терена минимум 20%;
• средна надморска височина минимум 500 м. в комбинация със среден наклон на терена минимум 15%;
• хомогенизират се землища и група от землища, съседни на планинските, които имат минимум 90% обща граница с планински землища.

В необлагодетелствани райони с природни ограничения, различни от планинските, попадат землища на населени места, които са със слабопродуктивни земеделски земи.

В същото време от Националното сдружение на тютюнопроизводителите заявяват, че за земеделските стопани ще бъде много трудно да сменят производството си, тъй като за да се получи финансиране за други земеделски дейности се изискват време и подготовка. Като пример се дава необходимото време за изграждане на нова малка кравеферма или засаждането на трайни култури.

Министерството на земеделието не споделя позициите на тютюнопроизводителите и смята, че има достатъчно възможности пред тях.

"За тези хора ние предвиждаме, а и в момента има доста сключени договори с общини от тютюнопроизводителни райони по мерки на Оперативната програма на ЕК, насочена за развитие на селските райони. Лично аз разговарях по въпроса с еврокомисаря по земеделие Дачиян Чолош и се надявам да предвидим специална мярка, насочена директно към тези райони, така че парите да отиват за реформи само в традиционните райони на тютюнопроизводители", заявява министър Найденов пред БНР.

"Ориенталски тютюн у нас ще има и ще се произвежда сигурно дори повече от досега, тъй като ориенталският тютюн е дефицитна стока - заявява от своя страна министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, цитиран от БНР. - Всичко, което се произведе, се изкупува до последния килограм. Нещо повече - търсенето в света превишава предлагането. Въпросът е, че организацията на производството в тези райони трябва да бъде по-различна. Не можем да продължаваме да мислим, че едно многолюдно семейство ще може да преживява единствено и само от тютюна".

Публикацията е част от проекта „Обща селскостопанска политика за младите". Инициативата е финансирана от Европейската комисия и изпълнявана в България от Агенция Стратегма в партньорство с Европейския институт и Портал Европа. Проектът е насочен към младите хора, обучаващи се в сферата на селското стопанство и цели повишаване на тяхната информираност по отношение на основните елементи и приоритети на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и нейната уникална роля за развитие на селските райони.

Вашите въпроси, мнения и предложения са добре дошли на нашата електронна поща за контакти с екипа на проекта: agency@strategma.bg.