„ОСП: поглед в бъдещето” - Нено Ненов

Основните цели пред ЕС 2020 г., засягащи Общата селскостопанска политика на Съюза, са балансирано развитие на селските райони, устойчиво управление на природните ресурси и дейности, свързани с климата, както и конкурентоспособност на селското стопанство. Тези основни цели трябва да бъдат постигнати без да се пренебрегват глобалните проблеми, очертаващи визията на света през следващото десетилетие. ОСП на ЕС може да бъде използвана като стратегия за решаване на продоволствения проблем, като платформа за социално осъзнаване и противодействие на екологичните промени, като превантивна мярка срещу западането на селските райони и прекалената концентрация на хора в градските такива.

За постигането на тези цели обаче са необходими реформи. Причините са в огромното значение на проблемите, които следва да бъдат решени и една основна характеристика, която тези проблеми притежават – способността им да ускоряват своето негативно въздействие с времето, което прави техните ефекти трудни за прогнозиране в перспектива. Именно тази характеристика налага ОСП на ЕС да се реформира постоянно, за да запази своята адекватност спрямо текущото състояние на европейското селско стопанство и проблемите, надвиснали над него.

Опорни точки на реформите трябва да бъдат поне следните важни аспекта: гарантиране на рентабилността на селскостопанските производители чрез целево разпределение на субсидиите, което от своя страна насърчава икономическия растеж и стимулира заетостта в селското стопанство; трябва да бъдат развити по-гъвкави и по-ефикасни инструменти за управление и решаване на нови икономически предизвикателства; трябва да бъдат реализирани допълнителни инвестиции в научните изследвания и иновациите в областта на селското стопанство; дейностите по опазване на околната среда да бъдат стимулирани допълнително, с цел подчертаване на тяхната приоритетност; насърчаване за модернизиране на фермите по американския модел; изключително важно е да се вземат под внимание интересите на „структурно слабите региони”; координирането на действията за успешното реализиране на реформите трябва да бъде подсигурено от опростена и ефективна селскостопанска политика.

Така казано звучи като симфония, умело дирижирана от хората, пишещи политически слова за показността на бюрократите. Тези опорни точки имат както индивидуално тълкувание, така и съвкупно. Нека първо се спрем на проблема с рентабилността. В съвременните условия, тя идва с много административно-интелектуален капацитет. Целевите субсидии отиват там, където ясно се посочва практичното им приложение.

Едно от най-фундаменталното значение на ОСП е, и трябва да е политиката по заетостта. В условия на все още умерена икономическа рецесия, всеки един от нас е уязвим за настоящото си препитание. Политиката по заетостта, сама по себе си се е превърнала в размито понятие, служещо като цел за печелене на електорат. В този случай обаче, няма как еврокомисар да спечели от това, само заради популяризирането на една популистка кауза. Чисто икономически погледнато общата безработица за страните от ЕС, през м. февруари 2012г., достига рекорден ръст 10,2%. Само по себе си това е червена светлинка, за задвижване на някои важни структурни реформи. Реализирането на общата селскостопанска политика ще даде тласък, за увеличаването на работни места в сферата на производството. Нещо повече, аграрния сектор няма привилегията на висококвалифициран такъв, което лично за мен е обществено недоразумение. Но така, хора на средно равнище, могат да катализират икономическата активност в тази сфера.

За да бъде по-мащабно производството на зърнени култури, трябва да има на лице работеща високотехнологична апаратура. Това че по-развитите държави, снабдяват по-слабо застъпените региони със технология характеризираща се с морален брак, говори за конкретно пренебрежение. Няма как да наречем една политика „обща” ако правилата на играта не са равноправни. Тук вече говорим за чисто политически протекции за определени региони и населени места. Всеки гражданин на ЕС, желае и иска, той да бъде доминиращия фактор, той да държи инициативите, но това води до съответен дисбаланс, който тенденциозно се наблюдава в последните години.

Научните изследвания са за тези, които могат да си ги позволят. Да, безспорно това няма как да не се отрази на останалите държави. Но защо веднъж придобита иновативна информация за определен тип дейност, не се популяризира веднага, а се изчаква амортизацията на ползите от нея? Иновативните методики свързани със селското стопанство не са финансирани в такава голяма степен, както например тези за образование, но това си е приоритет на стратегия 2020. Изобщо нововъведенията във областта на аграрния бизнес се простират около доразвиването на стари такива. Фермерите се ограничават само в рамките на своя микро свят. Непоглеждайки глобално, те губят представа за новите широти на различните технологии. И в този си вид, моето предложение е да се създаде инициативен комитет, постоянно действащ, който да информира и насърчава младите и предприемчиви хора. А също така да се грижи за актуализацията в промени (ако има такива) и на вече влезлите в бранша.

Реализирането на общата селскостопанска политика, разбира се допуска много бюрократични грешки, които ощетяват и демобилизират обществото, опериращо в сектора. Нормативните разпоредби, необходимите документи, трябва да се сведат до минимум, за да се облекчи бремето на кандидатстващите по определени програми. Премахването на подобен тип практики, може само да бъде радетел за развитие и прогрес. А личната мотивация е от съдбоносно значение. Когато ти се предоставя картбланш, който ти предоставя перспективи, за нещо което си мечтал – тогава благоденствието на целокупното ни общество няма как да не потръгне.

Едни от най-важните решения съответно, които не търпят отлагане са тези, свързани с опазването на околната среда. Екологичните фактори трябва да са приоритетни не само в общия аспект, но и в отделния живот на всеки гражданин, независимо от териториалната си принадлежност. Развитието на биопродуктите, ще увеличи качеството на здравословния живот, ще гарантира дълголетие и ще начертае нов път пред обществото. Извличаните пък горива от преработка на биомаса, донякъде ще преодоляват проблема с енергийната зависимост. Двадесет и първи век, не веднъж е наричан зеленият век. Именно защото човечеството е поставено пред глобални проблеми, чийто дългосрочни решения трябва да се калкулират на база зелена енергия и биопродукти. Тук подчертания интерес трябва да бъде както регионален, така и национален, че дори глобален. Няма място за конфликти, безгранични спорове и излишно преекспониране на нещата. Всеки един от нас, ясно трябва да си даде сметка за следващите поколения, подхождайки с огромна отговорност и вариативност.

Като страна членка на ЕС, България трябва адекватно да анализира негативните страни, както и възможностите, които ще и предостави общата селскостопанска политика. За да стане това обаче, се налага много внимателно да се отразят грешките от провежданите политики у нас. Говорейки за проблематиката, няма как да не остана емоционално приповдигнат. Редица безобразни практики се извършиха в държавата в последните двадесет години. Да се закриват цели звена във работещ сектор, това противоречи със здравия разум. Само ще припомня зърнената криза от 1996 г., като последиците от нея са зловещо катастрофални. Понастоящем се забелязва пагубна тенденция към неусвояване на фондове, изпускане на срокове по оперативни програми. Все неща, които засилват негативизма на обществената реакция, след всеки доклад на Европейската комисия.

По своята същност българина е критичен изцяло към себе си и по-рядко към останалите. Така той не забелязва, как „големите” държави-членки на ЕС, подкопават устоите за приложимостта на общата селскостопанска политика. Публична тайна е задкулисното разпределение на средствата по райони, с приоритет за по-старите държави от Европейския съюз. Това обаче лесно се оправдава, заради по-високите им вноски, които се плащат от бюджетния им дефицит, финансиран с външни дългове.

В този си вид, ще се опитам да пресъздам, макар и афористично – „Погледът в бъдещето” на най-обикновен български фермер:

Хей, адаш вчера чух по новините,
реформа за увеличение на парите.
Младежът Чолош пряко се обади,
щяло да има и за животни и ливади.

Ти да видиш, как само се зарадвах,
мечтаех си за Брюксел докато обядвах,
че вече и за нас си мислят,
договор от 2013 ще трябва да подписват.

Но помислих си, а тези нашите райони?
Където само куче, ще да те подгони.
Кравите са малко, прасетата също,
хората в селата – на заплата мръщят се.

А служителката все иска си иска нейните бумаги,
документите и листовете, са по-големи от дисаги.
Да подаваш хиляди неща в кратък срок,
за да бъдем европейци, трябва ни урок.

Урок, който ще ни бъде много ценен и полезен за правилното участие на България в общата селскостопанска политика. Като цяло приоритетите и основните задачи, поставени пред ЕС, са харизматично обвързани с обществените нагласи. Но наистина предстои сериозна работа, към поетите ангажименти пред всички. Не само от нормативен управленски характер, но и от чисто човешка отговорност на всеки един индивид. Целите са поставени, от всички нас зависи те да бъдат успешно реализирани. Аз вярвам, че ще се случи, защото ни липсват добрите практики, а ОСП има огромния шанс да еволюира в такава.