„ОСП: поглед в бъдещето” - Полина Цветанова

Европейският съюз изживява една от най-сериозните кризи, с които се е сблъсквал в последните години. Решенията, които ще бъдат взети за следващия период са крайъгълен камък, от който до голяма степен зависи развитието на Съюза и способността му да се конкурира с възстановяващите се от финансовата криза Съединени щати и с набиращите все по-голяма скорост икономики от Азия. Проблемите, пред които Съюзът като цяло е изправен, до голяма степен наподобяват тези, с които една от най-старите му общи политики се сблъсква: несъответствие между стандарта на живот и производителността, прекалена усложненост, неефективност и стремеж да бъдат удовлетворени желанията на всички без да се поеме отговорност за решителни действия в определена посока.

В известен виц за ОСП се разказва: „Вие имате две крави. ЕС убива едната, издоява другата, плаща Ви обезщетение за това, а след това изхвърля млякото в Северно море”. Това, разбира се, е шега, но както във всяка шега, и в тази има голяма доза истина. Структурата и начина на функциониране на общата селскостопанска политика са твърде сложни и понякога на пръв поглед в тях не може да бъде открита ясна логика. В годините на изграждането си ОСП спомага за възстановяването на континента от тежка продоволствена криза и с това постига огромен успех, но механизмите, по които работи, са нерелевантни в съвременния свят. Също като ситуацията с увеличаването на данъците и свиването на публичните разходи в Гърция, и при Общата селскостопанска политика за гражданите е трудно да свикнат с факта, че определени привилегии, с които са разполагали в миналото, се налага да им бъдат отнети отчасти или че се налага да положат повече усилия в името на по-добро бъдеще. Сегашното състояние на ОСП е резултат на много реформи и на събития, които са ключови за историята и традициите в Европа. С тези специфики трябва да бъде съобразена и бъдещата реформа, за да може земеделието в Европа да стане по-модерно и конкурентноспособно, но също така и да запази типично европейския си характер.

Земеделието като семейно занимание

В САЩ, един от ключовите партньори и в същото време конкуренти на Европейския съюз на пазара за хранителни стоки, който също субсидира земеделския си сектор, сред бенефициентите преобладават по-малко на брой, но големи ферми. Европейската представа за селското стопанство винаги е била обвързана с идиличната картина на селско семейство, обработващо земята си и грижещо се за животните си като за членове от семейството. Тази картина не е толкова далеч от реалността, особено в повечето малки държави-членки на ЕС и новоприсъединилите се държави от Източна Европа. Според данни на Евростат от 2008 20% от европейците смятат за водеща задача на ОСП да подкрепя семейното земеделие, но дребните и средни собственици са далеч по-неконкурентноспособни на пазара и за тях би било много по-скъпо и трудно да въвеждат екологични технологии или да модернизират производството си. В интервю за австрийския Die Presse едър собственик коментира, че земеделци с по-малко от 70 хектара нямат шанс за печалба, а фактите показват, че без субсидиите на ЕС много от по-дребните собственици няма да оцелеят, тъй като „парите от Брюксел” все още са близо 70% от доходите на фермерите. В този ред на мисли решението на Комисията да сложи таван на финансирането на едно предприятие до 300 000 евро и да окаже по-голяма подкрепа на семейните ферми изглежда необосновано от икономическа гледна точка. Но преобладаващата част от земеделците в Европа са именно дребни собственици, а през 2010 от 7,5 мрлд. евро субсидии общо за Германия например едва 1,5 млрд. са предоставени на дребни фермери, а с останалите са спонсорирани големи концерни, които така или иначе имат по-голям шанс за печалба. Във време на тежка икономическа криза обаче ЕС не може да си позволи да насърчава неизгодни икономически дейности. Затова увеличаването на директните субсидии за дребни фермери, които се кооперират и заедно инвестират за модернизирането на производството си и повишаването на производителността би било логично решение. По този начин няма да се жертва препитанието на дребните собственици и финансовата тежест, която трябва да поемат за изпълняването на изискванията на Съюза към продукцията им ще намалее. Отпускането на кредити за финансиране на проекти също ще бъде улеснено, тъй като ще има повече производители, гарантиращи заема. ОСП трябва да стимулира производители, които инвестират в развитието на бизнеса си и се стремят да го направят печеливш сам по себе си, а не да подкрепя тези, които разчитат на субсидии от Брюксел, за да продължат статуквото. Като използва субсидиите си, за да намали нуждата на земеделците от субсидиране, Европа би изградила едно по-пазарно ориентирано, по-стабилно и по-динамично земеделие. По този начин постепенното намаляване на финансирането на ОСП няма да се отрази пагубно на земеделието на континента, а разходите на ЕС могат да намалеят.

Принос към общността

Големите концерни от своя страна трябва да получават помощ на базата на критерии, които гарантират, че дейността им съответства на целите на ОСП – качество на продукцията, опазване на околната среда и осигуряване на заетост в обезлюдени и изоставащи селски региони. Това би обвързало още по-тясно ОСП и развитието на селските райони и би допринесло за превръщането им в по-привлекателни места за живот. В тази връзка приоритетни трябва да са и проекти, обвързващи селското стопанство с еко- и селски туризъм. При финансирането на подобни проекти трябва да бъдат взети предвид нивото на развитие на региона, стандарта на живот на жителите му и как проектът би способствал за увеличаване на заетостта и популяризиране на региона. Стимули би следвало да получават активни земеделци, чието основно препитание е селското стопанство, но развиват и странични проекти, облагодетелстващи региона им. Скандалите с голф игрищата в Холандия, получаващи помощи по ОСП са напълно основателни. Евродепутатът от групата на социалистите Луис Сантос посочва в свое изказване, че английската кралица Елизабет II е „активен земеделец”, който трябва да получава субсидии според критериите на ЕС. Действащите изисквания за бенефициентите да получават поне 5% от доходите си от земеделие са нерелевантни и би следвало да бъдат променени. Това обаче не означава, че селското стопанство не бива да бъде обвързвано с други дейности, подкрепящи развитието на селските райони, а само че то трябва да е преобладаващият източник на доходи за бенефициента. Тези мерки биха подобрили стандарта на живот в селските райони, но също така и качеството на живота на фермерите.

Качество пред количество

Качеството на живот в Европа като цяло е едно от най-добрите в света, а стандарта на живот на населението формира и потребителските му навици. Според 59% от европейците качеството на хранителните продукти трябва да е приоритет за ОСП, a 58% са готови да платят с 10% по-висока цена за екологично чисти продукти. Новите мерки за обвързаност на преките плащания с екологично производство, които Европейската комисия предвижда, получиха силно неодобрение сред фермерите, но са от първостепенна важност за потребителите. Оплакванията, че нововъведенията ще струват много на земеделците са именно причина ЕС да дава повече субсидии, за да ги финансира и частично да обезпечи производителите. По време на Зелената седмица в Берлин когато се състоя среща на министрите на земеделието на 70 държави, 23 000 души протестираха срещу нездравословните и генно модифицирани храни и мъченията на животните в големите концерни, а близо 83% от запитаните европейци изразяват подкрепа за новите екологични мерки, представени от Дачиан Чолош, еврокомисар по земеделието и развитието на селските райони. Скандалът с повишеното ниво на диоксин в яйцата в Германия също идва да покаже, че има нужда европейските храни да са по-строго тествани и контролирани, за да се гарантират качеството и безопасността им. Предвид негативното отношение на обществеността в повечето европейски държави към ГМО трябва да се преразгледат и споразуменията с Меркосур за внос на храни за животни и да се определят по-високи стандарти за вноса. В момента Европа внася такива продукти предимно от Аржентина, Бразилия и САЩ, които от своя страна са лидери в света по площи, засети с генно модифицирани растения. Настроенията на потребителите в Европа сочат, че европейските селскостопански производители трябва да инвестират в по-екологично чисти производства и по-здравословни храни. Много от екологичните практики също могат в дългосрочен план да намалят разходите на фермерите като например тези за продукти за обогатяване на почвата или лекарства за нездравословно отглежданите животни. Обвързването на финансирането от ЕС с реализация на стоките на местните пазари също би способствало за подобряване на качеството на храните, би намалило разходите за транспорт и пласиране на продукцията, а потребителите ще имат ясното съзнание, че подкрепят местното производство. Специализацията в производството на традиционни и специфични за тези части на света храни като например определени сирена също са печеливша стратегия. По тези причини европейското земеделие трябва да бъде ориентирано по-скоро към местните пазари, а експортните субсидии да съществуват само за моменти на тежки кризи. Практиката за осигуряване на експортни субсидии няма бъдеще предвид напредващите преговори в рамките на СТО, а и осигурява нечестно предимство на европейската продукция, която често е обвинявана, че е причината за разрушаване на земеделието на страни от Третия свят заради дъмпинговите си цени. Заедно с другите мерки против нестабилността в доходите на фермерите, експортните субсидии трябва да са изключение, а не правило и европейските земеделци следва да бъдат подготвени за постепенното им премахване.

Обединени в многообразието

Преките плащания, експортните субсидии и инструментите за управление на риска способстват за поддържането на стабилни цени на хранителните продукти в Европа и на стабилни доходи на европейските фермери. Доходите на земеделските производители в различните държави-членки обаче силно варират. В момента един белгийски фермер получава 414 евро на хектар, един немски – 315, а румънските и литовските съответно 120 и 77 евро. Най-високите приходи на заетите в земеделието според региони са тези на жителите на Северна Германия, Обединеното кралство, Дания и Холандия, а най-ниски – тези от Източна Европа – Румъния, България и Словения. Същите производители са изправени пред еднакви изисквания от страна на ЕС относно производството си. Разделението на субсидиите според стари и нови членки не отговаря на реалността и ощетява по-бедните така или иначе източноевропейски държави. Справедливи са и изискванията в Съвместната декларация за реформа на ОСП, подписана през ноември 2011 от България, Румъния и страните от Вишеградската четворка за премахване на съществуващото в момента доплащане за земеделието от държавите-членки. Постепенното премахване на разликите в преките плащания между стари и нови членки, оповестено в предложението на Комисията, също е стъпка в правилната посока, тъй като финансирането за Холандия, Белгия и Италия ще намалее за сметка на това за по-бедните държави като Литва и Естония например. Осигуряването на помощи за земеделието от страна на ЕС трябва да бъде осъществено по по-справедлив начин, който да взема предвид стандарта на живот в съответната държава-членка и това колко ще струва на фермерите в тази страна да модернизират производството си в съответствие с изискванията на ЕС. Тъй като държавите в Съюза са на различно ниво от развитието си и се сблъскват с различни проблеми, прилагането на метода на субсидиарността би имало положителен ефект. Държавите-членки биха могли да разполагат с допълнителни средства за решаването на типични за ситуацията им затруднения, свързани със селското стопанство. Близо 95% от млекопроизводителите в България например не отговарят на санитарните изисквания за производство на млечни продукти и не могат да си осигурят заеми за решаването на проблема. Отделянето на средства от бюджета на ОСП по метода на субсидиарността би спомогнало за идентифицирането на проблеми на местно ниво, по-ефективното им разрешаване, а по този начин и за сближаването между държавите-членки.

Обща пречка пред всички селскостопански производители независимо от държавата-членка обаче е бюрокрацията, която според критиците на новия проект за ОСП ще нарасне още повече с нововъведените екологични мерки. Кандидатстването би могло да бъде улеснено от създаването на електронен списък на земеделските стопани с подробна информация за методите им на производство и технологиите, с които разполагат. Във всяка община на тези, които отговарят на условията за получаване на помощи от ЕС според регистъра, трябва да бъде разясняван по достъпен начин процесът на кандидатстване и критериите, които трябва да изпълнят. Създаването на национална телефонна линия за въпроси по ОСП и финансирането на проекти в селското стопанство също би улеснило голяма част от земеделците, които живеят в по-отдалечени райони или не използват новите технологии и интернет. Наличието на компетентно по тези въпроси лице, към което потенциални бенефициенти могат да се обърнат във всяка община също би гарантирало, че всички желаещи ще могат да се възползват от предоставените от ЕС средства. Тези чиновници също би трябвало да оказват съдействие при подготвяне на документите при кандидатстване. Опростени брошури със списък от необходимите документи и местата, където те могат да бъдат набавени също би бил от голяма полза. Необходима е и по-широка информационна кампания, която просто и ясно да обясни как фермерите могат да се възползват от ОСП, а не да се концентрира върху обяснения на сложната и структура и принципи на функциониране. Според данни на Евростат 90% от европейците смятат селското стопанство за важно, но едва 40% са чували за ОСП.

Допитване на Евростат от 2010 показва, че броят на европейците, подкрепящи увеличаване на бюджета за ОСП през следващите 10 години е нараснал с 10%. Това е доказателство, че европейските граждани считат земеделието за важен отрасъл, но не означава, че нарастването на субсидиите ще доведе непременно до по-качествени и по-евтини храни. Преките плащания и пазарните мерки намаляват възможността на производителите да се приспособяват към пазара и да отговарят навременно на световните тенденции. Затова една бъдеща реформа на ОСП трябва да вземе предвид голямото значение на отрасъла за жителите на континента, но също така и да заложи на рационализирането на земеделието и превръщането му в печеливш отрасъл. Успешната реформа трябва да е базирана на реалността, пренебрегвайки разделения на стари и нови или изчисления на базата на „исторически” подход, и да има визия за неизбежните промени, които бъдещето ще донесе – като премахването на експортните субсидии с развитието на преговорите в СТО и повишеното търсене на храна и месо в частност в световен мащаб. Особеностите на европейското земеделие не са недостатъци. Те са оформяли лицето на Европа в течение на десетилетия и биха могли да са основа за един успешен и напредничав модел на земеделска политика.