„ОСП: поглед в бъдещето” - Стоян Нешев

„Стопанството е методът;
целта е да променим душата.“

Маргарет Тачър

Целите на реформата на европейската селскостопанска политика са категорични: икономическо и социално развитие, опазване на околната среда, устойчиво развитие, като усилията трябва да бъдат насочени към здравословни висококачествени продукти и методи за устойчиво екологично производство.

Как съществува българското стопанство в процеса на глобализация? Технологичните, икономическите, социокултурните, социодемографските, екологичните и други връзки между народите са необходимостта България и нейното стопанство да създава, разпространява и интензифицира връзките и взаимозависимостите между икономиките и другите сфери на обществения живот на отделните държави. Глобализацията води до установяване на състояние, при което общопланетарните характеристики са по-силни от локалните, а хората осъзнават, че развитието на техните общности е интегрирано в развитието на цивилизацията... Вярно е, че глобализацията е неравномерен процес, че тази гигантска трансформация в ново качество на обществото засяга в различна степен отделните региони по света. Както и отношението към глобализацията е различно – то варира от фаворизиране до крайно отрицание. Точно в това отношение България е губеща, която обслужва интересите на най-развитите страни, за собствена ползва печели “основния жизнен минимум”. В частност селското стопанство не може да направи рационално икономизиран избор при разпределението на ограничените ресурси и така става все по-бедно. Търсим прогрес – поглед в бъдещето: как да се решат икономическите проблеми, свързани със селското стопанство. Икономическите теории и принципи дават алтернативни отговори за икономически ефективното, съчетано с икономически рационалното. Европеизирано ли е българското селско стопанство, или е глобализирано?

Стремежът към бързо усършенстване и въвеждане директиви от Европейския съюз (ЕС) води до състояние, в което средностатистическият български производител може да се определи с израза “накъдето духа вятърът”. Промените са необходими, когато има стабилност, ревалентност в решенията и осигурен минимум.

Пътят за младите в сферата на селското стопанство, както упоменах по-горе, е неизбежно свързан с глобализацията. Ще разгледаме бъдещето като икономически процес (производство) с най-прост икономически модел:

1. произвеждат се само два вида стоки – селскостопански и промишлени – например електрокари и краставици;
2. всичко, което се произвежда, се потребява; това означава, че производителните фактори и технологии в нашия модел не се променят нито качествено, нито количествено. И сега трябва да определим как се променя икономиката, когато се потребява по-малко отколкото се произвежда;
3. производствените фактори са общи т.е. от едни и същи фактори може да се произвежда, която и да е от двете стоки (електрокари и краставици);
4. всички други условия са постоянни.

Това, от което има нужди българското селско стопанство е гъвкавост, за да се приспособи в основите на системата, наречена “програмите на ЕС”. Започва се от стабилността в администрацията, познанията в сферата на технологиите и след това висококачествена селскостопанска продукция, която ще увеличи алтернативите за износ. Пред фактите за настоящия статус на българското селско стопанство ще поставим използването на по-силно чуждия опит при създаването на системите за контрол над европейските пари.