Заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова взе участие в дискусия на тема „Агросекторът и еврофинансирането“ в хотел „Хилтън”, София. На срещата бе обсъден въпросът за европейското финансиране и ролята му в развитието на сектора, съобщава пресслужбата на МЗХ.
Зам.-министър Боянова коментира, че по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. са насочени допълнителни средства към мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” и мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства”. Финансирането е предимно за животновъдните ферми, младите фермери, сектор плодове и зеленчуци и полупазарните стопанства. Целите на мярка 121 са за осигуряване на повече субсидия за т.нар. държавна помощ. Към мярка 321 се пренасочват 123 млн. евро, които да са към общините и юридическите лица с нестопанска цел. Зам.-министър Боянова изрази своите опасения за загуби по мярка 214, защото неусвоените средства се връщат, но отчете повишения интерес към тази мярка, подадени са 1973 заявления.
По мярка 223 очаквам голямо раздвижване тази година. Срокът за изпълнение на проектите е увеличен от 12 до 24 месеца. По мярка 311 са подадени 155 проекта на стойност 60 млн. евро, каза още Светлана Боянова.
Зам.-министър Боянова припомни, че се предприемат стъпки по създаването на гаранционен фонд. От неговия ресурс за банкови гаранции ще могат да се възползват бенефициенти по мерки: 121, 122 и 123. Предстоят финални преговори с Европейската комисия и избор на гаранционни банки, допълни зам.-министър Боянова. От своя страна Христин Динев, ръководител отдел „Продажби и бизнес развитие – Малък бизнес“ в Емпорики Банк България, заяви че ще се финансират 95 % от сумата за субсидиите от Държавен фонд „Земеделие”, а към всеки кредитополучател ще се налага индивидуален подход.
В следващия програмен период България не трябва да пада под 3,2 млрд. лева по втори стълб на земеделието. Боянова обясни, че за разлика от първия стълб, то при втория стълб парите не са разпределени между държавите-членки. А през втория програмен период могат да се направят тематични подпрограми.
На семинара днес като основен проблем по ПРСР бе изтъкнат небалансирания интерес към отделните мерки, които условно бяха разделени в три групи: мерки с изключително нисък интерес, мерки със сравнително нисък интерес и мерки с висок интерес.
Обсъдена бе и темата за подпомагането на агроекологичните практики и развитието на биоземеделието. Зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Васил Грудев, подчерта че Мярка 214 „Агроекологични плащания” е изключително сложна и най-важен при нея е времевият компонент.