Възможности за сертифициране на екохотели и туристически обекти в ЕС

Определение за туризъм и екотуризъм

В Закона за туризма /в сила от 01.10.2002, изм. ДВ. бр.19 от 13 март 2009г./ туризмът е формулиран като: "съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участия в културни прояви, форуми и други, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт".

Екологичният туризъм, наричан по-често и за кратко екотуризъм, възниква в средата на 80-те години в Северна Америка в резултат на зачестилите пътувания в отдалечени места със съхранена природа. Най-общо той се определя като вид или форма на туризъм, базиран на природата. По отношение на използването на понятието екотуризъм се предявяват най-общо две основни изисквания - екологично чиста природа и екологично чиста храна.

През 1996 год. Световният съюз за опазване на природата /WCU/ формулира екотуризма по следния начин: ''Пътуване или посещение, отговорно към околната среда, до сравнително непокътнати/непознати природни територии, с цел удоволствие и възприемане на природата /и всички съпътстващи я културни забележителности - както минали, така и настоящи/, което подкрепя опазването на природата, посетителите оказват ниска степен на негативно въздействие и което осигурява активно и рентабилно социално-икономическо развитие на местното население/общество''.

Българската асоциация за селски и екологичен туризъм /БАСЕТ/ предлага следното определение за екотуризма: "двупосочно пътуване до места и райони със запазена и атрактивна природа, и посещения на обекти в тях, с цел емоционално, информационно и културно обогатяване, и укрепване на здравето, при съблюдаване на мерки, и активно участие в дейности по съхраняване на природното и евентуално културното наследство, и по осигуряване на социално-икономическото благополучие, и утвърждаване на идентичността на местните общности".

Според Българската асоциация за алтернативен туризъм /БААТ/ екотуризъм е "Отговорно пътуване до слабо засегнати от човека места, което допринася за опазване на природата и благосъстоянието на местното население".

В Националната стратегия за устойчив туризъм (2009-2013) е изведена формулировка за екотуризъм, която гласи: "Това е туризъм в слабо засегнати от човека места, който трябва да допринесе за защита на природата и благосъстоянието на местното население. Той се базира на наблюдението и е един нов етап в развитието, който изисква работа в партньорство между туроператори, посрещащи /incoming/ агенции, местни общности, асоциациите, стопанисващи защитените райони, научните общности. Всички те се ангажират да сведат до минимум въздействието върху посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила и уредби, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района."

Според данни на Европейския център на екологичен и селски туризъм (ECEAT - European Centre for Ecological and Agricultural Tourism) годишно се реализират 500 000 нощувки в т.нар. еко хотели в 20 държави от ЕС, включително и България. В организацията са регистрирани повече от 1300 ферми, семейни хотели и пансиони от Европа.

Системи за сертифициране на екохотели и туристически обекти в ЕС

От 2000 г. датират първите опити в света да се насърчи разпространението на добрите практики за устойчив туризъм, а през 2006 - 2007 г. започват проекти с цел да се унифицират различните видове критерии за екотуризъм.

Един от тях е проектът Eco-Destinet (проект, съфинансиран от ЕК в рамките на програмата "Учене през целия живот" и "Леонардо да Винчи" от браншови организации с водещ италиански партньор). В проекта участват партньори от Гърция, Италия, Холандия, Германия, Финландия, Румъния. България е представена в този проект от Българската асоциация за селски и екотуризъм (БАСЕТ).

Според изследването има повече от 30 сертифицирани инициативи в Европа, но пазарният дял на екотуризма не надвишава 1%.

Главната цел на проекта е да разработи и създаде Единен стандарт за европейски етикет за екотуризъм (EETLS), който да осигури обща, висококачествена база за развитие на този вид дейност в Европа. Стандартът трябва да хармонизира съществуващите марки, като ги обедини под обща "шапка".

Според събраните данни в рамките на проекта има значително разнообразие от сертификати. Те имат различен географски обхват и критерии, които в повечето случаи отразяват местните предизвикателства и нужди. Затова се смята за целесъобразно да има местни, национални, европейски и международни сертификати. Те са съставени от пет компонента - доброволно вписване, специално лого, оценка и одит, членството и такси.

Европейски марки и стандарти в екотуризма (EETLS)

Европейски марки и стандарти в екотуризма (EETLS) са създадени въз основа на критерии, разработени от GSTC партньорите за устойчив туризъм. Global Sustainable Tourism Criteria (GSTC) Partnership  е глобална инициатива, която има за цел да отговори на предизвикателствата пред устойчивото развитие и екотуризма.

Тя е създадена през лятото на 2007 г. от Алианса на тропическите гори (Rainforest Alliance), Програмата за околната среда на ООН (United Nations Environment Programme (UNEP), Фондацията на ООН (United Nations Foundation) и Световната туристическа организация на ООН (United Nations World Tourism Organization (UNWTO). Нейната цел е да се работи заедно, за да се повиши насърчаването на устойчиви практики в туризма и приемане на универсални практики в туризма. GSTC критериите са част от отговора на туристическата общност на глобалните промени на Целите на хилядолетието за развитие на ООН.

GSTC партньорството разработва критерии, организирани около четирите стълба на устойчивия туризъм:

• Ефективно устойчиво планиране;
• Увеличаване на социалните и икономически ползи за местната общност;
• Намаляване на отрицателното въздействие по отношение на културното наследство;
• Намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда.

Някои от очакваните ползи на критериите са:

• Изпълнение на основните насоки за туроператорите, за да станат по-устойчиви и да им се помогне да изберат устойчиви програми, които отговарят на тези глобални критерии;
• Изпълнение на насоките за туристическите агенции при избора на доставчици и устойчиви туристически програми;
• Да се помогне на потребителите при идентифициране на устойчив туризъм и програми за бизнеса;
• Да служи като общ знаменател за медиите да установят (рекламират) доставчиците на устойчив туризъм.

Обхватът на разработването на европейски стандарт за екотуризъм (EETLS) произтича от необходимостта от хармонизиране на съществуващите екотуристически инициативи и засилване на позициите на туристическия пазар. То се основава на интегрирана концепция за европейския екотуризъм, която обединява различни услуги, предлагани на туристи, т.е. настаняване, храна, пътни и природни дейности на открито. Въпреки че всеки един от компонентите на услуги за екотуризъм може да попадне под различни етикети за качество, "чадърът" марков стандарт има потенциал да осигури изходното качество на туристическия продукт и хармонизиране на съществуващите етикети, като същевременно отчита специфичните им опит и фон.

EETLS споделя същото описание на критериите като GSTC, като това гарантира висока съвместимост с GSTC.

Но съществуват и няколко различия между устойчивата система за туризъм и екотуризма, особено когато са съсредоточени върху европейската система. С оглед по-пълно да отразява характера на производството на екотуризма Есо-Destinet партньорство е посочило, че всеки критерий трябва да е съобразен според специализираните нужди на сектора. Всяка спецификация взема под внимание обосновката на критерия по отношение на европейските въпроси на екотуризма. Съответните критерии се прилагат за:

• открити дейности;
• настаняване;
• ресторанти;
• туристически пакети;
• посетителски центрове.

Спецификацията на всеки критерий е разработена чрез набор от подкритерии, мерки и индикатори. По-ниските критерии и показатели отразяват добрите практики от съвременните европейски и световни фирми за екотуризъм, които оперират в рамките на съществуващите екосертифициращи инициативи. Това гарантира, че EETLS отговарят на широк спектър от изпитани в практиката инициативи в екотуризма и, че те работят за неговото развитие като се ползва опитът и знанията, придобити преди това.

Други примери за сертификационни системи на еко туристически обекти:

• PAN Parks Principles and criteria. 2000

Описва всички основни принципи, критерии и показатели, на които PAN Parks трябва да отговарят.

• Quality Criteria for Nature's Best

 Качествена система за етикетиране на шведския екотуризъм

• Ecoroute Training Material For training service providers, experts and trainers

Обобщава теми като екотуризъм, устойчиво развитие и описва по-подробно шведските процес и критерии за етикетиране, известни като Nature's Best.

• Guideline for the Green Key Criteria European Charter for Sustainable Tourism in Protected Areas.

2007 - Европейска харта за устойчив туризъм в защитените територии

• A Simple User's Guide to Certification for Sustainable Tourism and Ecotourism. 2006. Centre for Ecotourism and Sustainable Development -

Ръководство за потребителя за сертифициране за устойчив туризъм и екотуризъм. 2006 Център за екотуризъм и устойчиво развитие.

• Practical Steps for Funding Certification of Tourism Businesses. Centre for Ecotourism and Sustainable Development.

Ръководството е разработено в сътрудничество с Международното общество за екотуризъм (TIES). То има за цел да осигури за туристическия бизнес исканата сертификация, особено на малкия бизнес, преглед на механизмите за финансиране и възможните източници, за да поемат разходите на фирмата за сертифициране на устойчив туризъм.

• Financing Tourism Certification Programs. Centre for Ecotourism and Sustainable Development.
• The VISIT initiative: Tourism eco-labelling in Europe - moving the market towards sustainability. 2004.

European VISIT (Voluntary Initiative for Sustainability in Tourism) е създадена, за да покаже как екотуристическите етикети в Европа могат да си сътрудничат и да се раздвижи туристическият пазар за постигане на устойчивост.